понеделник, 31 декември 2012 г.






ПЕЩЕРНИ ПРОУЧВАНИЯ В КАРЛУКОВСКИЯ КАРСТОВ РАЙОН ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК. ПЕЩЕРИТЕ СВИРЧОВИЦА И ЗИДАНКА.
                         Боян Трантеев                                                        
 В тази публикация са представени някои резултати от проучванията на пещерите в Карлуковския карстов район, направени от пещерен клуб “Хеликтит”* към туристическо дружество “Иван Вазов”-София, в периода 1981-88 г.
 Геоложки изследваният район принадлежи към Предбалканската структурна единица. Същинският карлуковски пролом е дълъг ~ 6 км и включва територията до 4 км от двете страни на р. Искър. Така условно очертаният карлуковски карстов район, с дренаж към р. Искър, включва и най-близките до с. Карлуково местности. Към него спада и окарстената, широка 4 км ивица, на левия бряг на р. Искър на ~2 км северозападно от г. Кунино.1 Карлуковски карстов район е с площ ~ 70 км2. Окарстената ивица на пролома се състои от сенонски варовици, подразделени в четирите хоризонта на мастрихта с пет литоложки особености. По-голяма част от окарстената ивица, около с. Карлуково, е в четвъртия хоризонт, с мощност 100ч200 м, характерен с бели, белезникави или кремави варовици, с кремъчни ядки. Около с. Кунино, южно от р. Искър, масивът е изграден от долнокредни материали, в мергелен и песъчлив фациес. Тяхното разпространение на юг достига до Мездра, а на изток близо до с. Карлуково. Окарстената ивица на пролома е притисната между: Бешовишката, Беленската, Драшанската и Реселешката антиклинали. Между Реселешката и Драшанската антиклинала, е разположена и Габаревската синклинала.  В центъра, между тези структури, лежат Каменополската и Карлуковската синклинали, състоящи се от варовици на мастрихта. Двете синклинали представляват единна структура. Североизточно от с. Долна Бешовица, Карлуковската синклинала е отместена на север и е свързана с едно структурно стъпало. Карстовите и води, поради общото и потъване на изток се оттичат главно в източна посока. Малкото карстови извори се намират в основата на скалните венци и следват местния ерозионен базис. Под входа на Задъненка, на нивото на р. Искър, има един извор с постоянно ниво, а над него личат отворите на два периодични (там вода се появява при дъждове).2
 В резултат на тектонските движения, от края на горната креда чак до кватернера, са се образували серии от надлъжни и напречни пукнатини в целия пролом. Лъкатушенето на р. Искър и криволичещите под земята пещерни галерии се дължат на сериите пукнатини с посоки: почти север-юг и запада-изток. Като изявен пример на тектонско разместване и напукване, може да се посочи малкия антецедентен пролом-Задънен дол. По дъното на долината пукнатините са напречни и успоредни на р. Искър. От двете страни в стените,  по продължение на пукнатините, се намират по една и по две малки или по-големи пещери. Антецедентният пролом завършва почти до р. Искър, като малко преди това скача от 18 м, в огромен еворзионен котел.3 Над котела се намират пещерите Зиданка и Задъненка. Някога те са представлявали една пещера. Потокът течащ по Задънен дол е прерязал масива на две.4  Етажното оформяне на пещерите, в района, може да се обясни с епирогенното издигане на терена и удълбаването на местния ерозионен базис.   
 Интензивните проучвания, в Карлуковския карстов район, на пещерния клуб към туристическо д-во “Иван Вазов”-София започнаха в края на 1981 г., с прекартировката на пещерата Банковица.** Разполагахме с единствената точна карта съставена, в далечната 1959 г., от П. Трантеев. Тогава, по време на  курса на РКПД “за водачи, картировачи и прониквачи в пещерите”, е открито продължението на Банковица, след първия кален сифон.  Дотогава пещерата е била с дължина 95 м. Вниманието ми бе привлечено от описанието на пещерата направено в книжката “Карлуковският пролом”.  В него се споменаваше за предполагаема връзка със Свирчовица. Но още по-голям интерес, за бъдещи проучвания, представляваше “около двадесетината метра дълбока цепка, в дясната част на последната зала, на дъното на която се чува шумът на вода.”5 Съставена бе карта, до дължина 689 м.Успоредно с прекартировката на Банковица, само двамата с Миладин Соколов, като най-слаби, направихме два опита (8-10.ІХ. и 18-20.Х. 1981 г.), да достигнем до дъното на пукнатината.** Успяхме да стигнем до 14 м. дълбочина. Опитите да се стигне по-дълбоко, продължиха повече от двадесет години. Банковица днес се очертава, със своите около 3300 м, като една от най-дългите пещери в района.
В средата на 60-те години на миналия век, друга пещера от района-Задъненка е сочена, като най-дългата пещера в Карлуковската синклинала (1250м.).6 Проучването и картирането на пещерата Задъненка, от пещерния клуб към тур. д-во “Иван Вазов”, започна през април 1983 г. Група с гл. картировач Б. Трантеев картира първите 200 м от пещерата.** Картировката продължихме и по време на клубни експедиции в района през 1984 г.** При обща дължина на галериите от 1150 м, все още има непроучени части, който трябва да се отразят върху нейната карта.
 В периода 1981-1987 г. в Карлуковския карстов район бяха картирани и прекартирани пещерите: № 2521 Задъненка; №1164 Разсоватата яма; № 3221 Високата, № 3233 Безименна № 149, № 3450 Двоевратица; №3881 Безименна №7; № 4103 Троевратица; № 3453 Аверковица; № 3586 Проходна; № 3222 Залъмската;№ 3388 Докелски въртоп; 3454 Безименна №35 (Скравеника); № 3455 Безименна №36(Свинарка); №3004 Хайдушката; №1507 Гложави ями І-ІІ; №4505 Кривата; № 2203 Банковица; №1139 Свирчовица и Зиданка №3587.

СВИРЧОВИЦА (БЕЗИМЕННА №59)

Рег. № 206046, БФПД вх. №1139, надм. височина 242 м, височина над местния ерозионен базис 115,4м.
 По време на научноизследователската бригада “Тодор Павлов” през 1948 г., в периода 18-23 юли, заедно с още 12 пещери е “картографирана” и Свирчовица.7 Изследвана е и от Научно-изследователската комисия при дружество “Торпедо” (1950 г.)8. Първата и точна карта е съставена от спелеолога П. Трантеев през 1967 г., във връзка с неговата научна тема “Ледените пещери в България”. През 1984 г. е картирана по време на 2 клубни експедиции на п. к. “Хеликтит”, с гл. картировач Б. Трантеев.** Името на пещерата произлиза от черния бъз (Sambukus nigra), растящ около входа и. От клоните на свирчовината, децата близкото селото, изваждат меката сърцевина и си изработват свирки.
 Пещерата отстои на ~500 м североизточно от крайните къщи на с. Карлуково. Входът и се намира на дъното на широк въртоп. Той е обърнат на северозапад, с пещообразна форма (профил А-F). Свирчовица е многоетажна, разклонена, низходяща, смесена по тип пещера. След преодоляване на стръмен насип, на входа (-6м денивелация), се намираме на долния етаж на пещерата. В източната и западна част на предверието, над покрития с глина под, повишаващи нивата си, скални козирки отбелязват пещерните нива. В пещерата при порой прониква дъждовна вода. В югозападната част, върху най-младата козирка и върху падналите, върху нея, от свода каменни блокове се забелязват сталагмити. Образувания в пещерата са с бял и червеникав цвят. В привходната и част периодично са отбелязвани ледени образувания. Каньоновидната, в средната си част, главна галерия е с височина 12-14 м и с югозападна  посока. След 60-тия метър, върху свода, се забелязват анемолити. Изкривяването на тези дебели сталактити по посока на вътрешните части, са резултат на постоянното въздушно течение. Пещерните нива личат, ясно, върху направения профил-F-G. Главната галерия на долният етаж завършва с ниска (4,5-1,4 м), малка зала, със северозападна посока. В югоизточната част на заличката има тясна пукнатина.   
  Вторият етаж на пещерата започва на 68 м от входа. До намиращият се на 12 м от пода на главната галерия етаж се достига по западната скална козирка. В малката привходна зала и в плавно извиващата в югоизточна посока, ниска галерия, на втория етаж, не липсват вторични образувания-синтри, сталагмити и сталактони.  На 23 м, от началото на втория етаж, до западната стена на основната галерия, е отбелязан тесен вертикален отвор. Това е връзка на основната галерия с намиращата се под нея зала. На 39 м от входа на втория етаж, наклонена стръмна галерия, води до малка зала, с вторични образувания. Най-ниската част на залата е на 14 м от нивото на основната галерия, на втория етаж. Общата дължина на втория етаж, по главната си ос е 64 м. Подът е осеян с паднали от свода каменни блокове. След 43-ия метър, низходяща част от галерията води до къс тесен канал.
 В югоизточната привходна част на пещерата има недълбока и с широк отвор пропаст. В северната и част, след преодоляване на праг, намиращ се на 4 м от  глинестия под, попадаме в камбановидна пропаст с дълбочина 20,6 м. На дъното и основната галерия е с посока северозапад-югоизток. В югоизточната си част, тя завършва с малка заличка и тясна пукнатина, вероятно губилище. (р-ез т. 46-т. 48). Глинестият под е осеян с паднали от свода каменни блокове и ръбест чакъл. На дъното на пропастта, в югозападната част, се намира малка зала (р-ез т. 49-т. 42).
Общата дължина на галериите на пещерата е 231 м, дължината по главната и ос 133 м, а денивелацията от входа + 6м -20,6 м.

ЗИДАНКА (БЕЗИМЕННА №19)

 Височина над МЕБ 42м, надм. височина 170м, р. №206562, БФПД вх. №3587
  По време на научно-изследователската бригада през 1948 г., заедно с още 12 пещери, е “картографирана” и Зиданка. През 1982 г. е картирана по време на клубна експедиция на п. к. “Хеликтит”, с гл. картировач Б. Трантеев.**
  В привходните части, стените и са напукани, вследствие на мразовото изветряне, на тънки, малки плочки, наподобяващи градеж. Оттук произлиза и името на пещерата-Зиданка.
  Пещерата се намира в северната част на “Задънен дол”, на ~550 м северно от последните къщи на с. Карлуково. Североизточният и вход е в северния край на Задънен дол. До него се достига с траверсиране, над водопада на дола (№18). Входът е разделен от скална колона (профил C-D).  Основната и галерия, с обща посока северозапад, прорязва скалният масив. Северозападният, двуотворен, вход на Зиданка се откроява на десния бряг на р. Искър. Пещерата е едноетажна, проходна, двувходна, хоризонтална, брахиклазна по тип, суха  и разклонена. Подът и е покрит с глина, паднали от свода блокове и ръбест чакъл. Вторични образувания (синтри и сталагмити) има в югоизточното разклонение. Основната галерия е с обща дължина, по главната си ос, 182,90 м (т.25чт.1).  На 83,10 м от североизточния вход има разклонение (на т. 6) в югоизточна посока. Срещу него, по продължението на същата основна пукнатина, се намира къса тясна разклонена галерия. На 42,7 м от разклона, галерията е разделена, от две скални колони. Югоизточното разклонение по основната галерия (т.6чт.18) е с дължина 125,1м. Общата дължина на галериите на пещерата, заедно с разклоненията, е 339,80 м.

 БЕЛЕЖКИ
1. Трантеев П. Карлуковският пролом, 1966, с.16
2. Трантеев П. Карлуковският пролом …, с.23
3. Трантеев П. Карлуковският пролом …, с.21
4. Трантеев П. Карлуковският пещерен комплекс-География, 1971, 5, с. 11
5. Трантеев П. Карлуковският пролом …, с.44
6. Трантеев П., Пещери-туристически обекти. С, 1965.
7. Архив на Българското пещерно дружество. Бригада “Тодор Павлов”.
8. Архив на Научно-изследователската комисия при алпийската секция на дружество “Торпедо”.
* Общото събрание на клуба, през месец март 1982г., взе решение името на пещерния клуб да бъде “Хеликтит”. На 12. ІV. 1982 г. бе внесена от мен докладна записка, за утвърждаване на името от Бюрото на туристическото дружество. Едва през 1983 г. бе утвърдено името на пещерния клуб към туристическо д-во “Иван Вазов”-София.
** Архивът на пещерен клуб “Хеликтит” към туристическо дружество “Иван Вазов”-София обхващащ периода, 6.ІХ.1981г.-26.V.1988г, е част от личния архив на Боян Трантеев. Копия от документите са предадени, от Б. Трантеев и се съхраняват в пещерен клуб “Хеликтит”-София. В него се съдържат и следните документи за периода 1981-1988 г.: Отчети за проведените клубни експедиции в Карлуковския карстов район на п. к. “Хеликтит”, с Гл. ръководител Б. Трантеев и Б. Трантеев, Отчетни доклади до Бюрото на туристическото дружество, за дейността на п. к. “Хеликтит”.
*** От 8-10.ІХ. 1986 г. в Карлуковския карстов район бе проведен Вторият пещерен сбор “Иван Вазов”. Пропастта в пещерата Свирчовица бе обект на конкурса “Най-точна карта”. Картите бяха сравнявани с прецизна, клубна конкурсна карта на тази част от пещерата. Всеки участник трябваше да реши тестовете, съставени от Гл. ръководител на сбора-Б. Трантеев. Всяка от картите съдържаше 5, от общо 120-те въпроса от областта спелеологията и пещерното дело. Повече точки носеха картите, включващи въпроси с повишена трудност.  Техническото майсторство на участниците бе оценявано на системи, разположени в пещерата Проходна. Първо място в комплексното класиране заеха участниците от п. к. “Еделвайс”-София. Най-добро техническо майсторство показа Васил Николов от пещерен клуб “Петър Трантеев”-гр. Луковит.
**** Скицата към статията е част от картата на Карлуковския карстов район. Върху нея са нанесени 150 пещери. Тя е съставена от П. Трантеев, с помощта на българските пещерняци, в периода 1960-1978г., в М 1:5000.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Важно е мнението Ви!