ЦЪРКВАТА “ СВ . ГЕОРГИ “ В КРЕМИКОВСКИЯ МАНАСТИР


Владимира Трантеева-Митева
Изследователите на Кремиковския манастир и неговата църква защитават различни мнения за народностната принадлежност, произхода на ктитора, етапите на изграждане на храма и авторите на стенописите.
По време на археологическите проучвания през 1973 г. не са били открити следи от основите на по-ранна църква под тази, от края на 15 в. Вероятно върху оцелелите стени, след разрушенията през 1382 г., е била възобновена църквата в 1493 г. От триредовия ктиторски надпис става известно, че възстановявянeто на църквата е направено със средства на софийския болярин Радивой, в памет на децата му – Тодор и Драган.
Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Планът и във форма на издължен правоъгълник, включва засводен наос и притвор, обединени от общ двускатен покрив. След археологически проучвания е установено, че притворът е бил по-дълъг от днес съществуващия. В началото на 17 в. от запад е бил прибавен нов втори притвор. Градежът на наоса напомня т. нар. клетъчен градеж-ломени камъни заградени с квадратни тухли. Тухли, като строителен материал са употребени и в изравнителните пояси на северната стена . Първоначално сводът е бил каменен, а в петите му са били вградени дървени сантрачи. Притворът на първоначалната църква е бил по-висок от наоса и покрит с двускатен покрив. Църквата и притвора са изградени неедновременно, за което говорят двата пласта мазилка под стенописите .
Вторият притвор, изписан според втория ктиторски надпис през 1611 г., е разрушен при изграждането на новата манастирска църква в началото на 20 в. По-късно са пробити прозорци върху южната стена в наоса и притвора. Късно е оформен и певника, нарушил дясната половина на декоративната ниша с изображението на св. Георги в наоса.
От стените в наоса са запазени само отделни фигури на прави светци: Меркурий, Теодор Тирон и Теодор Стратилат. В края на северната стена е представена композицията Дейсис. На южната стена в плоскодънна ниша, близо до олтарното пространство е изписан образът на св. Георги, а на западната стена до входната врата този на архангел Михаил. Северно от входа на наоса са представени св.Константин и св. Елена.
Декоративната система на църквата е единна по отношение на заложената в живописния ансамбъл идейна програма. Стенописите от наоса и притвора са дело на четирима майстори, вероятно принадлежащи към един зографски екип .
Живописта от този късносредновековен паметник е дело на една живописна школа от втората половина на 15 в. Стенописите от старата манастирска църква са обявени за паметник на изобразителното изкуство от национално значени.
Кремиковският манастир е възникнал в непосредствена близост до средновековно селище и крепост, функционирали в периода 12-16 в.
Манастирската църква е централен композиционен елемент около който в периода 18-19 в. е изградена полусключена жилищна застройка със стопанска част. В южното едноетажно крило, в старата трапезария е запазена, в каменната стена, ниша със заострена арка с образ на светец от края на 17 и началото на 18 в. Старото огнище е било в центъра на магерницата. В югозападната част, в жилищното крило с чардак са стайте за гости .
Археологически проучвания от Музея за история на София са извършени през 1987 г. Разкрити са 4 гроба, в наоса на църквата, принадлежащи на деца между 3 и 9 години. Вероятно два от тях са на децата на ктитора Радивой починали през август 1493 г., може би вследствие на чумна епидемия в София и Софийско. Освен фрагменти от тухли в гробовете са намерени три средновековни обеци, едната от който сребърна, а другите медни .
Консервационно-реставрацонните работи в църквата и по стенописите са извършвани през 1987 г. от НИПК–район София и през 2001 - 2002 г. от ,,Реставрация‘’ ЕАД , със средства отпуснати от Министерство на културата.
Литература
Трантеев Б, Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община,СИМ, 2007 и посочената там литература.
*Супервайзер при изпълнението консервационно-реставрационните работи е арх. техн. Б. Трантеев-ОП “Стара София” със Софийски исторически музей.

РОТОНДАТА “ СВ . ГЕОРГИ “

По времето на султан Селим I (1512 – 1520 г.) църквата е била преустроена в джамия. Минарето е било изградено в югозападната част. Около сградата е бил изграден навес, а източно от нея - духовно училище. Сведения за нея намираме в съчиненията на пътешественика Стефан Герлах (1538 г. и 1578 г.). Евлия Челеби я описва, като “Гюл джамия” в съчинението си “ Из българските земи през средата на XVII в.” и напомня, че е била църква. След Освобождението е използвана от гимнастическо дружество “Балкански сокол”, а по-късно за склад на Върховния медицински съвет. Изоставена е в 1890 г. От 1893 г. до януари 1898 г. в нея се съхранява тялото на княз Александър Батенберг до пренасянето му в мавзолея. Преправките и преустройства от османския период са отстранени. До 1915 г. служи за църква.

Първите археологически разкопки започват през 1915 г. под ръководството на проф. Б. Филов и арх. Ал. Рашенов. Изследванията продължават до 1932 г. Изяснен е планът само на централното помещение (ротонда) и хипокауста под него. Направено е описание на стенописите в ротондата и надписите към тях. Богдан Филов допуска, че централното помещение (ротондата) е било горещо помещение на римска баня. Другите помещения, в двора и, са останали неразкрити. Целият първоначален комплекс според него бил построен през II в. или началото на III в.

Изследванията продължават в ротондата и околното и пространство през 1939-1940 г. под научното ръководство на арх. П. Карасимеонов. Извършена е частична реставрация и консервация на тухлената зидария на ротондата.

Петър Карасимеонов разкрива и изяснява по-пълно системата на хипокауста под сградата. Той определя сградата като църква. Датира я от VII-VIII в. или IX в. Според Б. Филов първоначално построената сграда е римска баня. По-късно това мнение споделя и арх. Ст. Бояджиев.

Църквата “Св. Георги”, като архитектурен комплекс, се състои от няколко отделения, групирани около централната кръгла зала. От запад на изток около ротондата са били изградени осем помещения.

Кръглата по план централна зала, върху квадратна основа, има по една полукръгла ниша в ъглите на квадрата. Съществува една правоъгълна по план ниша в източната страна. Полукръглите ниши в ъглите увеличават вътрешното пространство и улесняват прехода от квадратната основа към вътрешната кръгла форма. Вътрешното пространство на ротондата е покрито с купол, започващ от горния край на ъгловите ниши. От горния край на нишите се очертава кръгло пространство, от което нагоре започва и извивката на купола. Той се състои от две части, с два различни радиуса. Всички помещения на комплекса с изключение на ротондата са били засводени с полуцилиндрични ,масивни, тухлени сводове.

Археологическите проучвания продължават и през 1948-1949 г. През 50-те години XX век (1952 – 1955 г.) започват спасителни, археологически разкопки във връзка с реконструкцията на центъра на града и строежа на днешния хотел “Шератон” (“Балкан”). Разкрити са всички известни днес помещения от комплекса от екип на Археологическия институт в София. Тези изследвания са предприети с цел да се изясни предназначението на му , да се уточнят етапите и хронологията на неговото изграждане. Независимо от това първоначалното му предназначение, неговата архитектура и живопис продължават да предизвикват нови мнения и спорове.

Комплексът е бил изграден в началото на IV в., по времето на император Константин I Велики (306-337 г.), върху развалините на римски терми, построени при управлението на император Марк Аврелий-Каракала (211-217 г.). Той е построен като култова,старохристиянска сграда-мартирион. В последната четвърт на IV в. след извършени преустройства е превърната в кръщелня (баптистерий). В този си вид продължава съществуването си до хунското нашествие през 447 г., когато е разрушена. От края на V в. до IX-X в. просъществува като полусъборена църква. През средновековието кръглата зала (ротондата) и преддверието „Б” отново са били преустроени. Отстранен е хипокауста. Намалени са прозорците по големина. Централното помещение е покрито с живопис (ІX-XI в.). Така възобновената сграда функционира, като църква и до днес.

Консервационно-реставрационните работи започват в началото на 40-те години и продължават в периода 1974-1988 г. Завършена е реставрацията на купола и той е обшит с медна ламарина. Изградено е защитно покритие от стоманена конструкция, с покрив от медна ламарина, за защита на руините, около Ротондата. Извършена е частична реставрация на градежите в помещение „Е” и абсидата. Покрити са с “шапки” (обработени каменни плочи) външните зидове на комплекса.

От 1997 г. започва осъществяването на пилотен проект под ръководството на ст.н.с. д-р инж. П. Митанов (ОП “Стара София” със СИМ), със средства по програма Rafael към ЕС, Столична община и дарения от фирми. Проектът за реставрация на църквата е дело на арх. Стоян Янев, като проектант в Националния институт за паметници на културата-София. Изработени са: дървен, ажурен иконостас с иконите , декоративни врати, свещници, централен кръст, прозорци от алуминий с вентилация. С тези средства са извършени и други КРР: преработени са дървените подиуми, покривът е препокрит, поставени са охранителни решетки в притвора, укрепени и префугирани са оригиналните градежи, направена е фигурна паважна настилка в околното пространство и са сигнирани очертанията на западното предверие с плочи от червен пясъчник и павета. През 2004 г. е направена частична реконструкция на оригиналните градежи на помещенията.

Съществува мнение, че първоначалната живопис на купола е била унищожена в средата на VI в., когато са били разрушени и сградите около църквата.

Първият живописен слой е датиран в периода ІХ-ХІ в. Българската живопис е отнесена към втората половина на ХІVв. Реставрацията на стенописите в Ротондата започва през 1923-1924 г., когато те са укрепвани от специалисти от Археологически музей-София. Консервацията и реставрацията им продължава в периода 1960-1988 г. Профилактична реставрация на стенописите, като част от пилотния проект е извършена през 1997 -1998 г. Стенописите са бордирани и ретуширани, а мазилката е укрепена.

Църквата “Св. Георги”-Ротондата е обявена за паметник на културата от национално значение.

Владимира Трантеева-Митева

Литература

Алексиева Д., Ротондата “ Св . Георги “-днес и в литературата-В: Сердика – Средец – София , 3 , 1997 , с. 317 – 322;

Трантеев Б, Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община,СИМ, 2007 и посочената там литература;

* Супервайзер при изпълнението консервационно-реставрационните работи, предвидени в архитектурния проект и при оформяне на околното пространство, през периода 1998-2004г., е арх. техн. Б. Трантеев-ОП “Стара София” със Софийски исторически музей.

Материалът се публикува със съкращения.

ДРАГАЛЕВСКИЯТ МАНАСТИР “ СВ . БОГОРОДИЦА ВИТОШКА “
Владимира Трантеева-Митева



Най-старото известно до днес сведение за манастира намираме във Витошката златопечатана грамота на цар Иван Шишман (1371-1393 г.). В нея се посочва, че манастирът “Пречиста богоматер Витошка” е ставропигиален и е основан от баща му цар Иван Александър около 1345 г. След османското нашествие манастирът запустява.
От седемредовия ктиторски надпис над входната врата научаваме, че храмът е бил обновен и изписан в 1476 г. В северозападния ъгъл на притвора се намира семейният портрет на ктитора Радослав Мавър. По време на османското господство манастира развива книжовна и просветителска дейност. Началото на книжовната традиция в манастира, поставя поп Никола с преписа на едно евангелие от 1469 г. През следващите два века той е средище на Софийската книжовна школа. Тук е написано Драгалевското евангелие (1469 г.), с посребрена и богато украсена обковка от 1648 г. От братя книжовници Данаил, Стоян и Владко през 1598 г. е съставен един илюстрован псалтир, който по-късно се съхранява в Иверския манастир на Света гора. Свидетелство, че в манастира е съществувало килийно училище откриваме в един датиран надпис от 1689 г.
По време на национално-освободителните борби манастирът става едно от средищата на борбата за Освобождение. Неговият игумен-йеромонах Генадий е знаменосец в четата на Ильо войвода и другар на В. Левски, от Първата българска легия. На него е възложена куриерската дейност на Софийския таен революционен комитет. След залавянето на Димитър Общи през 1872 г. отец Генадий заминава за Сърбия. Новият игумен на манастира-дякон Игнатий Рилски (1873 г.) възстановява тайния революционен комитет в София.
Църквата на манастира е еднокорабна, засводена с полуцилиндричен свод. Наосът е правоъгълен по план. Абсидата е полукръгла, а в олтарната част са оформени пастофории. Притворът е също с правоъгълен план и с две прозорчета на южната стена, които са преправяни и зазидани.
Около 1818 г. към северната фасада на църквата е била прибавена тясна постройка (параклис) с правоъгълен план, обновена в 1915 г. По същото време са били подбивани с бетон основите от северната и южната страна. В източната страна на пристройката е бил оформен олтар. В северната стена на наоса на старата църква е бил пробит голям засводен отвор за връзка с пристройката. През засводения отвор е преминавала и обща олтарна преграда. На северната част на пристройката е имало два прозореца, а входът е бил от запад.
През 1932 г. са съборени старите и изградени нови манастирски сгради. По същото време на мястото на параклиса, към северната стена на църквата е изградена нова еднокорабна култова сграда. Тя е с полукръгла по план абсида и два входа-от север и от запад. Комплексът от две църкви е обединен, не само от общ покрив, но и от изградения открит нартекс от северната и западната страна.
Стенописите в притвора на старата църква принадлежат към един запазен живописен слой от XV в. От тях интерес представлява обширният иконографски сюжет-Страшният съд. Под сцените на Страшния съд на западната и северната стена са образите на ктитора Радослав Мавър, на жена му Вида и синовете му – Страхия и Никола Граматик. В люнета на западната стена е патронажния образ на Богородица и отрока Христос, носен от ангели. Декоративният ансамбъл завършва в полуцилиндричния свод с бюстовете на пророците в надлъжни фризове и медальони на Христос Пантократор и Богородица Оранта в зенита.
В кораба са запазени множество фрагменти от стенописите от 1476 г. В най-ниската част на свода от изток към запад е разположен пояс на големите Христови празници, а под тях сцени от Христовите страдания. Стенописите от XV в. в предверието и част от тези в наоса са едни от първите опити да се продължи традицията на Търновската живописна школа от XIV в.
В края на XV и началото на XVI в. е изписана отново западната фасада на старата църква, със средства дарени от ктитора Краислав. В люнета над входа е патронажният образ на Богородица на престол с младенеца. В сегментите ограничени от контурните ленти са архангелите Михаил и Гавраил. На западната фасада са и житийните сцени на тримата светци-конници: св. Димитър, св. Меркурий и св. Георги.
В края на XVI в. и началото на XVII в., част от стенописите от XV в. са покрити от нови изображения. В северната олтарна ниша е отбелязан трети живописен слой от края на XVI в. и началото на XVII в. На северната външна стена на старата църква до 1925 г. са били съхранени образите на монаси-аскети и светци -отшелници, изписани около XVII в. със средства на ктитора Калист.
Църквата е обявена през 1927г. за народна старина, паметник от национално значение-1955г. и декларирана като художествен паметник-1980г.

* Материалът се публикува със съкращения.
* Супервайзер при изпълнение на консервационно-реставрационните работи, извършвани в старата църква през 1999-2000г., със средства осигурени от Министерство на културата, е арх. техн. Боян Трантеев.
ЛИТЕРАТУРА:
Трантеев Б, Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община, СИМ, 2007г. и посочената там литература.