събота, 13 февруари 2010 г.




ДРАГАЛЕВСКИЯТ МАНАСТИР “ СВ . БОГОРОДИЦА ВИТОШКА “
Владимира Трантеева-Митева



Най-старото известно до днес сведение за манастира намираме във Витошката златопечатана грамота на цар Иван Шишман (1371-1393 г.). В нея се посочва, че манастирът “Пречиста богоматер Витошка” е ставропигиален и е основан от баща му цар Иван Александър около 1345 г. След османското нашествие манастирът запустява.
От седемредовия ктиторски надпис над входната врата научаваме, че храмът е бил обновен и изписан в 1476 г. В северозападния ъгъл на притвора се намира семейният портрет на ктитора Радослав Мавър. По време на османското господство манастира развива книжовна и просветителска дейност. Началото на книжовната традиция в манастира, поставя поп Никола с преписа на едно евангелие от 1469 г. През следващите два века той е средище на Софийската книжовна школа. Тук е написано Драгалевското евангелие (1469 г.), с посребрена и богато украсена обковка от 1648 г. От братя книжовници Данаил, Стоян и Владко през 1598 г. е съставен един илюстрован псалтир, който по-късно се съхранява в Иверския манастир на Света гора. Свидетелство, че в манастира е съществувало килийно училище откриваме в един датиран надпис от 1689 г.
По време на национално-освободителните борби манастирът става едно от средищата на борбата за Освобождение. Неговият игумен-йеромонах Генадий е знаменосец в четата на Ильо войвода и другар на В. Левски, от Първата българска легия. На него е възложена куриерската дейност на Софийския таен революционен комитет. След залавянето на Димитър Общи през 1872 г. отец Генадий заминава за Сърбия. Новият игумен на манастира-дякон Игнатий Рилски (1873 г.) възстановява тайния революционен комитет в София.
Църквата на манастира е еднокорабна, засводена с полуцилиндричен свод. Наосът е правоъгълен по план. Абсидата е полукръгла, а в олтарната част са оформени пастофории. Притворът е също с правоъгълен план и с две прозорчета на южната стена, които са преправяни и зазидани.
Около 1818 г. към северната фасада на църквата е била прибавена тясна постройка (параклис) с правоъгълен план, обновена в 1915 г. По същото време са били подбивани с бетон основите от северната и южната страна. В източната страна на пристройката е бил оформен олтар. В северната стена на наоса на старата църква е бил пробит голям засводен отвор за връзка с пристройката. През засводения отвор е преминавала и обща олтарна преграда. На северната част на пристройката е имало два прозореца, а входът е бил от запад.
През 1932 г. са съборени старите и изградени нови манастирски сгради. По същото време на мястото на параклиса, към северната стена на църквата е изградена нова еднокорабна култова сграда. Тя е с полукръгла по план абсида и два входа-от север и от запад. Комплексът от две църкви е обединен, не само от общ покрив, но и от изградения открит нартекс от северната и западната страна.
Стенописите в притвора на старата църква принадлежат към един запазен живописен слой от XV в. От тях интерес представлява обширният иконографски сюжет-Страшният съд. Под сцените на Страшния съд на западната и северната стена са образите на ктитора Радослав Мавър, на жена му Вида и синовете му – Страхия и Никола Граматик. В люнета на западната стена е патронажния образ на Богородица и отрока Христос, носен от ангели. Декоративният ансамбъл завършва в полуцилиндричния свод с бюстовете на пророците в надлъжни фризове и медальони на Христос Пантократор и Богородица Оранта в зенита.
В кораба са запазени множество фрагменти от стенописите от 1476 г. В най-ниската част на свода от изток към запад е разположен пояс на големите Христови празници, а под тях сцени от Христовите страдания. Стенописите от XV в. в предверието и част от тези в наоса са едни от първите опити да се продължи традицията на Търновската живописна школа от XIV в.
В края на XV и началото на XVI в. е изписана отново западната фасада на старата църква, със средства дарени от ктитора Краислав. В люнета над входа е патронажният образ на Богородица на престол с младенеца. В сегментите ограничени от контурните ленти са архангелите Михаил и Гавраил. На западната фасада са и житийните сцени на тримата светци-конници: св. Димитър, св. Меркурий и св. Георги.
В края на XVI в. и началото на XVII в., част от стенописите от XV в. са покрити от нови изображения. В северната олтарна ниша е отбелязан трети живописен слой от края на XVI в. и началото на XVII в. На северната външна стена на старата църква до 1925 г. са били съхранени образите на монаси-аскети и светци -отшелници, изписани около XVII в. със средства на ктитора Калист.
Църквата е обявена през 1927г. за народна старина, паметник от национално значение-1955г. и декларирана като художествен паметник-1980г.

* Материалът се публикува със съкращения.
* Супервайзер при изпълнение на консервационно-реставрационните работи, извършвани в старата църква през 1999-2000г., със средства осигурени от Министерство на културата, е арх. техн. Боян Трантеев.
ЛИТЕРАТУРА:
Трантеев Б, Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община, СИМ, 2007г. и посочената там литература.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Важно е мнението Ви!