четвъртък, 3 юни 2010 г.



РОТОНДАТА “ СВ .
ГЕОРГИ “

По времето на султан Селим I (1512 – 1520 г.) църквата е била преустроена в джамия. Минарето е било изградено в югозападната част. Около сградата е бил изграден навес, а източно от нея - духовно училище. Сведения за нея намираме в съчиненията на пътешественика Стефан Герлах (1538 г. и 1578 г.). Евлия Челеби я описва, като “Гюл джамия” в съчинението си “ Из българските земи през средата на XVII в.” и напомня, че е била църква. След Освобождението е използвана от гимнастическо дружество “Балкански сокол”, а по-късно за склад на Върховния медицински съвет. Изоставена е в 1890 г. От 1893 г. до януари 1898 г. в нея се съхранява тялото на княз Александър Батенберг до пренасянето му в мавзолея. Преправките и преустройства от османския период са отстранени. До 1915 г. служи за църква.
Първите археологически разкопки започват през 1915 г. под ръководството на проф. Б. Филов и арх. Ал. Рашенов. Изследванията продължават до 1932 г. Изяснен е планът само на централното помещение (ротонда) и хипокауста под него. Направено е описание на стенописите в ротондата и надписите към тях. Богдан Филов допуска, че централното помещение (ротондата) е било горещо помещение на римска баня. Другите помещения, в двора и, са останали неразкрити. Целият първоначален комплекс според него бил построен през II в. или началото на III в.
Изследванията продължават в ротондата и околното и пространство през 1939-1940 г. под научното ръководство на арх. П. Карасимеонов. Извършена е частична реставрация и консервация на тухлената зидария на ротондата.
Петър Карасимеонов разкрива и изяснява по-пълно системата на хипокауста под сградата. Той определя сградата като църква. Датира я от VII-VIII в. или IX в. Според Б. Филов първоначално построената сграда е римска баня. По-късно това мнение споделя и арх. Ст. Бояджиев.
Църквата “Св. Георги”, като архитектурен комплекс, се състои от няколко отделения, групирани около централната кръгла зала. От запад на изток около ротондата са били изградени осем помещения.
Кръглата по план централна зала, върху квадратна основа, има по една полукръгла ниша в ъглите на квадрата. Съществува една правоъгълна по план ниша в източната страна. Полукръглите ниши в ъглите увеличават вътрешното пространство и улесняват прехода от квадратната основа към вътрешната кръгла форма. Вътрешното пространство на ротондата е покрито с купол, започващ от горния край на ъгловите ниши. От горния край на нишите се очертава кръгло пространство, от което нагоре започва и извивката на купола. Той се състои от две части, с два различни радиуса. Всички помещения на комплекса с изключение на ротондата са били засводени с полуцилиндрични ,масивни, тухлени сводове.
Археологическите проучвания продължават и през 1948-1949 г. През 50-те години XX век (1952 – 1955 г.) започват спасителни, археологически разкопки във връзка с реконструкцията на центъра на града и строежа на днешния хотел “Шератон” (“Балкан”). Разкрити са всички известни днес помещения от комплекса от екип на Археологическия институт в София. Тези изследвания са предприети с цел да се изясни предназначението на му , да се уточнят етапите и хронологията на неговото изграждане. Независимо от това първоначалното му предназначение, неговата архитектура и живопис продължават да предизвикват нови мнения и спорове.
Комплексът е бил изграден в началото на IV в., по времето на император Константин I Велики (306-337 г.), върху развалините на римски терми, построени при управлението на император Марк Аврелий-Каракала (211-217 г.). Той е построен като култова,старохристиянска сграда-мартирион. В последната четвърт на IV в. след извършени преустройства е превърната в кръщелня (баптистерий). В този си вид продължава съществуването си до хунското нашествие през 447 г., когато е разрушена. От края на V в. до IX-X в. просъществува като полусъборена църква. През средновековието кръглата зала (ротондата) и преддверието „Б” отново са били преустроени. Отстранен е хипокауста. Намалени са прозорците по големина. Централното помещение е покрито с живопис (ІX-XI в.). Така възобновената сграда функционира, като църква и до днес.
Консервационно-реставрационните работи започват в началото на 40-те години и продължават в периода 1974-1988 г. Завършена е реставрацията на купола и той е обшит с медна ламарина. Изградено е защитно покритие от стоманена конструкция, с покрив от медна ламарина, за защита на руините, около Ротондата. Извършена е частична реставрация на градежите в помещение „Е” и абсидата. Покрити са с “шапки” (обработени каменни плочи) външните зидове на комплекса.
От 1997 г. започва осъществяването на пилотен проект под ръководството на ст.н.с. д-р инж. П. Митанов (ОП “Стара София” със СИМ), със средства по програма Rafael към ЕС, Столична община и дарения от фирми. Проектът за реставрация на църквата е дело на арх. Стоян Янев, като проектант в Националния институт за паметници на културата-София. Изработени са: дървен, ажурен иконостас с иконите , декоративни врати, свещници, централен кръст, прозорци от алуминий с вентилация. С тези средства са извършени и други КРР: преработени са дървените подиуми, покривът е препокрит, поставени са охранителни решетки в притвора, укрепени и префугирани са оригиналните градежи, направена е фигурна паважна настилка в околното пространство и са сигнирани очертанията на западното предверие с плочи от червен пясъчник и павета. През 2004 г. е направена частична реконструкция на оригиналните градежи на помещенията.
Съществува мнение, че първоначалната живопис на купола е била унищожена в средата на VI в., когато са били разрушени и сградите около църквата.
Първият живописен слой е датиран в периода ІХ-ХІ в. Българската живопис е отнесена към втората половина на ХІVв. Реставрацията на стенописите в Ротондата започва през 1923-1924 г., когато те са укрепвани от специалисти от Археологически музей-София. Консервацията и реставрацията им продължава в периода 1960-1988 г. Профилактична реставрация на стенописите, като част от пилотния проект е извършена през 1997 -1998 г. Стенописите са бордирани и ретуширани, а мазилката е укрепена.
Църквата “Св. Георги”-Ротондата е обявена за паметник на културата от национално значение.
Владимира Трантеева-Митева
Литература
Алексиева Д., Ротондата “ Св . Георги “-днес и в литературата-В: Сердика – Средец – София , 3 , 1997 , с. 317 – 322;
Трантеев Б, Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община,СИМ, 2007 и посочената там литература;
* Супервайзер при изпълнението консервационно-реставрационните работи, предвидени в архитектурния проект и при оформяне на околното пространство, през периода 1998-2004г., е арх. техн. Б. Трантеев-ОП “Стара София” със Софийски исторически музей.
Материалът се публикува със съкращения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Важно е мнението Ви!