неделя, 15 ноември 2009 г.




Развитие на шрифта в римските военни дипломи
намерени в България от І-ІІІ век от н. е.


Боян Трантеев

Езиковото и текстово изследване на римските военни дипломи, намерени в България, от периода І-ІІІ в., е предмет на епиграфиката. Тяхната правилна интерпретация е пряко свързана с точността на разчитането на буквените знаци, изписани върху плочките им.
Шрифтът използван при изписването на изследваните в тази публикация епиграфски паметници има своя история, развитие, естетически и практико-технически проблеми. Целта е да изясни тяхната същност и да се разкрие влиянието им за настъпилите многообразни преоформяния на буквените елементи и буквите като цяло.
В настоящата публикация е проследен пътят за развитието на шрифта, използван през І-ІІІв. в римските военни дипломи. Стремежът е с помощта на избрани образци от територията на България, да се илюстрират начините на изписване на формообразуващите елементи на буквите, по-важните етапи на тяхното изменение през вековете, под влияние на различни фактори: използваният инструмент, материалът върху който се пише, ограниченото време за изсичане на текста върху дипломните плочки, историческите закономерности и естетическите изисквания на времето. Това е осъществено с помощта на създадена методика, приложима за изследваните обекти.
Понеже разглежданата методика е специфична и е свързана със зрителни възприятия, а в историческото и теоритично изложение се говори за конкретни шрифтови форми е съставена сравнителна таблица от подбрани образци, от І-ІІІ в., с помощта на която се извършва анализът на отделните букви (табл.№4).
Изследването не би могло да изчерпи изцяло проблема за развитието на шрифта в дипломите през периода, но в него е достигнато до някои резултати, обясняващи законите на шрифта и функционалното изграждане на буквите при изписването на латинската азбука.
Някои наблюдения върху пространственото решение на изписваната площ, смяна в техниката на изсичане при вътрешните и външните страни на дипломните плочки, както и отсъствието на дадени елементи от буквите са отбелязани в публикациите на Д. Стоянова, С. Машов и В. Герасимова.
Римската империя обединявала огромни територии, включително днешните български земи, владеела различни народи, променила облика им. Наложената със сила власт трябвало да се поддържа с добре организирана и обучена армия.
Необходимостта от попълването на римската войска, с нови сили, наложила приемането на закони още по времето на римската република. В резултат на гражданските войни, през 90г. пр. н.е. бил гласуван закон (Lex Julia), с който се предлагало римско гражданство на федератите срещу военна служба. По време на управлението на Октавиан Август (16.І.27г.пр.н.е-19.VІІІ.14г.н.е.), в римската войска се приемали, по изключение и освободени роби. В замяна на военна служба в помощните войски, войниците получавали ограничени права, съобразно своя граждански статус-федерати, соции и провинциалии.
След изтичане на срока на военната служба, на почетно уволнените войници, били връчвани военни дипломи. Тогава те получавали някои права на римски граждани. Придобивали правото на законен брак с жени от неримски произход. Тези от тях, който не са имали правата на римски граждани, получавали римско гражданство и правото на законен брак.
Текстът на императорския указ, в който са изброени имената на войниците, е бил издълбаван върху бронзови плочки. Плочките са били закрепвани на стените на Държавния архив, на храма на Минерва или на жертвеника на Юлиевия род в Капитолия. Преписи от тези постановления са били изпращани във войсковите части и били връчвани на всеки един войник поотделно. Върху бронзовите плочки са изброявани имената на уволнените войници, а в дипломите е изписано само името на този, за когото е предназначен преписът.
Дипломите са съставени от две бронзови, дълги 13-21 см, широки 6-10 см и дебели 0.4-0.1 см. Всяка е имала в надлъжния си край две дупки за халки, свързващи плочките, като диптихон. През две дупки в средата на плочките е минавала тройна, усукана, бронзова тел, която е затваряла дипломата. Преписът на императорското постановление е изсичан по вътрешните стени на взаимно покриващите се плочки. Редовете от вътрешните страни са били разположени по дължина. За да не се отваря дипломата, текстът е повтарян и на външната страна на първата плочка. На нея редовете са разположени по широчина. Верността на преписа бил удостоверяван от седем свидетели с техните имена и печати, изсичани надлъжно по външната страна на втората плочка. Съхраняването на печатите, разположени в средата на плочките, било осигурявано от бронзови пръчици, прикрепвани отстрани на двете и средните дупки с олово.
При изследването на шрифта, с който са написани римските военни дипломи са използвани седем военни дипломи от І-ІІІ в. Дипломите от Мароко (№3) и от Унгария (№4) са включени в изследването за сравнение.
Четири от тях са избрани от т. нар. Corpus inscriptionum latinarum, vol. ХVІ, 1936:
№ 1. №158/ 80 г. от с. Каменово, Разградска област, съхранява се в Регионалния исторически музей
№ 2 № 35/ 88 г., от с. Мухово, Софийска област
№ 3 № 159/ 88 г. от Кралство Мароко,
№ 4. №179/ 148 г. от Унгария
Дипломите с № 5, №6 и № 7 са публикувани в списание „Археология” по различно време:
№ 5 от Nicopolis ad Istrum, от 162 г., съхранява се в Археологическия музей, София
№6 от с. Сухаче, Плевенска област от 236 г., съхранява се в Регионалния исторически музей гр. Враца
№ 7 от с. Лешко, Благоевградска област от 224 г., съхранява се в Регионалния исторически музей гр. Благоевград
Дипломата от с. Мухово (№ 2) е обнародвана за първи път от Иван Велков, а по-късно разчетена и коментирана от Д. Дечев.
Най-древните паметници на латинската писменост датират от VІ в. пр. н. е. Те представляват кратки надписи върху предмети от камък, метал и керамика. До ІV в. пр. н. е. посоката на писане още не била установена. Писането от ляво на дясно се наложило едва в края на ІІІ в. пр. н. е. В стария език се пишело само с главни букви. Писането било слято, думите не са били отделяни една от друга (scriptio continua). Рядко триъгълни точки отделят някои съкратени думи. Буквата К се среща в гръцката дума kalendae, календи, първото име на всеки месец, личното име Kaeso и някои други. С знака V са се означавали гласната U и съгласната V. Буквите Y и Z навлизат в латинската азбука през І в. пр. н. е. за гръцки заемки. Това обяснява отсъствието на буквите U и К и рядкото присъствие на Y и Z в изследваните дипломи.
Изборът на височината на шрифта е определян от площта, върху което ще се изписва или изсича текста и от неговото предназначение. Височината на буквите в дипломите са около 3-6 мм. За целта на изследването дипломите бяха увеличени. Увеличените букви са събрани в сравнителна таблица (№ 4). Във вертикалните колони са събрани буквени знаци от една диплома, а хоризонтално може да се проследи развитието им през разглеждания период. Всяка буква от хоризонталните редове, при изследването, е посочена с долен индекс, съобразно мястото си в тях. Последователността на изсичане на отделните елементи на буквите е илюстрирана в таблица №3.
Изследването на конструкцията и елементите на буквите налага да разгледаме тяхното развитие по групи, съобразно елементите, от които са съставени.
Буквите от латинската азбука, с шрифта с който са изсечени дипломните плочки, са съставени от съчетания на геометрични елементи: прави линии (хоризонтални, вертикални и наклонени) и части от овал.
Главните букви, с които са написани военните дипломи се разделят на: нормални, широки и тесни. Към последните се отнася Буквата І. Широчината на буквата М, винаги е равна или се доближава до нейната височина.
Първа група букви
Буквите от първа група – Е, Н, І, Т, L и F се състоят от съчетания на главни вертикални и хоризонтални греди. В буквите Е, Н и F, хоризонтални греди разделят вертикалните на две части.
Втора група букви
Буквите от втора група N, Z и Y се състоят от вертикални, хоризонтални и наклонени греди.
Трета група букви
Към третата група букви се отнасят буквите A, М, V и X състоящи се наклонени основни греди под определен ъгъл.

Четвърта група букви
Буквите от четвърта група O, Q, C, G и D са построени на основата на буквата О.
Пета група букви
Буквите B,P, R и S се състоят от вертикални греди и части от овала.

Развитие на шрифта от І-ІІІ век, по групи букви
Първа група
Е – В дипломите от Унгария (№4) и България (№5,6 и 7) се вижда, по-често, излизане в ляво на продължение на горната хоризонтална греда (Е-11,12, 16, 18, 20). Тя по правило се изписва след вертикалната греда (виж табл. №3). Наблюдава се наклон, на долните греди-надолу и на горните греди-нагоре, по вътрешните страни на диплома №4, от ІІ век (Е-13-15 ). В дипломите №4 и №6 от ІІ-ІІІ век, горната и долна греди са наклонени надолу (Е-12, 19). Тези явления се дължат на наклона на изписващия инструмент спрямо изписвана площ, скоростта и посоката на писане. Рядко се забелязват устойчиво изсечени букви (Е-6,16,17,20).
F - През І век е с наклонена вертикална греда, същото се забелязва и в диплома № 3 от 88 г. В по-късните дипломи вертикалната греда постепенно се изправя. През ІІ век забелязваме F (F-4 ) с горна хоризонтална греда, като дъга. В дипломите от Унгария и от България от ІІ-ІІІ век (№,4,5,6, и №7) личи оформянето на серифи, от продължението на горната хоризонтална греда и на основната шрифтова линия.
Н –В диплома №2 от края на І век е с наклонена ос и оформени разнопосочни, наклонени надолу и надясно серифи, оформени в двата края вертикалните греди (Н-3). Това е свързано, отново, с наклона на изписващия инструмент и посоката на писане. През ІІ век в диплома № 4, се забелязва стремеж към устойчивост, хоризонталната греда буквата е изписвана под средата на височината на реда ( Н-5,6,8). Буквите във всички изследвани дипломи са със серифи.
Т – През целия изследван период хоризонталната греда често е под наклон, надясно и надолу (Т-2,10,11,16-19). Вертикалната греда на някои букви в дипломата от Унгария (№4) е наклонена надясно(Т-10,11). В дипломи №2, №3 и по вътрешната страна на плочките на диплома № 4, се изписва само половината част от горната хоризонтална греда, което я прави трудна за разпознаване (Т-5,8,12,13 ). Наклоните на вертикалните и хоризонтални греди, изписването на част от хоризонталната греда можем да обясним с наклона на инструмента, посоката на писане и последователността на изписване .
L – Почти всички от образците са изсечени с изправени вертикални греди и са добре построени. Хоризонталните греди в дипломи №2,4,6 и 7 са наклонени. Значителна част от буквите са представени, като основни форми, без серифи (L-1-7,10,11-14,17,19) В редки случай, през разглеждания период, се забелязва оформянето на серифи на хоризонталната греда и в горния край на вертикалните греди (L-8,9,15,16,18,20). В дипломите №2 от с. Мухово (L-7,8), №4 от Унгария (L-13,14,15,16), №6 от с. Сухаче (L-18,19) и №7 от с. Лешко се наблюдава наклон на хоризонталната греда от ляво на дясно, съобразно посоката на изписване.
І – В повечето случай са поставяни серифи в горния и долния край на гредата (І-1-3,5,6-15,17). Рядко вертикалната греда е наклонена (І-,5,6,10) или изкривена (І-12,13).
Втора група
N – Рядко буквите са наклонени и без оформени серифи, както това се наблюдава само в диплома №2 от с. Мухово (N- 3,4). В останалите случай в двата края на вертикалните греди са оформени серифи. През ІІ-ІІІ в., наклонената греда е по-дебела (N- 7,8,11,12,13,14).
Z – Рядко срещана буква в изследваните дипломи. Нейната основна форма се среща само в диплома № 4 от Унгария (Z-1,2).
Υ – По правило, първо е изписвана горната лява наклонена греда. След нея горната дясна наклонена греда и накрая вертикалната греда. В изследваните дипломи, буквата се среща само в тази от с. Мухово. Наклонените греди са небрежно оформени с по две дъги (Υ-2,3)


Трета група
А – Значителни част от буквите, през периода, са наклонени наляво (А-4,5,6,7,10,12,13,14,15,16,17). Често се срещат букви, изсечени с две нееднакви по дължина греди (А-1,4,7,8,10,12,13,15). Хоризонталната греда се доближава към горната линия на средното поле или е значително под нея (А-1,7,10,1114,17). Характерната липса в шрифта, на хоризонталната греда, се забелязва в диплома №2 от с. Мухово, от края на І век (А-3,4,5,6) и диплома №6 от с. Сухаче (А-16). Рядко буквите са устойчиво са изписани (А-2). В повечето случаи са изписвани серифи в горния и долни краища на гредите.
М- През целия изследван период, І-ІІІ век, двойките наклонени греди сключват помежду си различен ъгъл (М-1,6,7,10,12,13,15). В дипломите №3 от Мароко и№4 от Унгария, върховете на наклонените греди не достигат до горната линия на реда (М-6,7,10,). В периода І-ІІІ в. рядко се срещат букви без оформени серифи (М-5,). В дипломите от І-ІІІ век, в някои случаи са оформени серифи, в долния и горния край на гредите (М- 2,910,11,1213,15,16).
V – В дипломи №2, № 3, №6 и №7, често срещаме букви с две нееднакви по дължина греди. (V-3,4,5,6,8,16,17). През целия разглеждан период се забелязва оформянето на серифи в краищата на наклонените греди (V-1-8,10,12-17).
Х – През разглеждания период значителна част от буквите имат наклон наляво, по посоката на изписване (Х-1,6,8,10,11,12). Рядко се срещат пропорционално и устойчиво построени букви (Х-9). Пресечната точка на двете наклонени греди, често, се доближава към горната линия на средното поле (Х-1, 3-5,), а в дипломите от ІІ-ІІІ в. е значително под геометричната среда (Х-7, 8,10,11,12).
Четвърта група
О – Буквите в дипломите от І век имат наклон на вертикалната ос близо и над 450 (О-1-5). През целия изследван период, І-ІІІв., очите на буквите имат характерното бадемовидно око, оформено от две свързани дъги. Наклонът на вертикалната ос, при по-късните форми постепенно намалява и през от ІІІ век тя е почти перпендикулярна на основната шрифтова линия (О-18-20). По вътрешните страни на дипломите от І и средата на ІІ век, очите са оформяни от две несключени дъги (О-3,4,13,14,15). Този начин на оформяне е характерен за дипломата от Унгария.
Q – Произлизаща от буквата О. През периода, тя е с око оформено от две сключени дъги. Наклонът на вертикалната ос, в повечето случаи, през І-ІІ в., се запазва (Q-1,2,4-8). През І-ІІІ век, в много случай, вертикалната и ос, е почти перпендикулярна на основната шрифтова линия (Q-3,5,6,10,11,12). Опашката и, през периода, често преминава долната компенсационна оптическа линия (Q-1,3,4-8,10,12). Понякога тя е силно извита (Q-3,4,5,12), а в периода І-ІІ век силно издължена (Q-1,2,4,6,7,8,10).
С – Окото на буквата има същото развитие като буквите О и Q. От разглежданите дипломи само в тази от Унгария, е направен опит, гръбнакът започне да оформя класическата си форма (С-12-14). Окото на повечето букви, обаче се доближава до кръглата форма (С-1-11,15,16,18). По вътрешните страни на плочките, рядко е изписвана като основна форма, с наклонени от ляво на дясно хоризонтални греди (С-17).
G – В края на І век се изписва с изкривен, в горната си част, гръбнак, неправилно оформено око и наклонена ос (G-2,3). В диплома № 4, скоростта на изсичане е довела до оформянето на трудно разчитаем знак (G-7, 8, 9).
D – В края на І век рядко се наблюдава силен наклон на вертикалната греда (D-6). В два случая, при бързото изсичане, не са затворени очите на буквите (D-3,13). По същата причина, в почти във всички изследвани дипломи, в горната част на вертикалната греда, от продължението на овала се оформят серифи (D-2-5,6,7,10-12,14,15).
Пета група
В - Обикновено състояща се от две полуокръжности прикрепени за отвесна греда. Срещат се пропорционално построени букви почти през целия период (В-1,7,10,17,). От края на І век, все по-често има стремеж към оформяне на серифи, като продължение на горната полуокръжност. В някои от буквите, двете полуокръжности са с еднаква големина на окото (В-11,15). Отвесната греда в повечето случаи е перпендикулярна на основната шрифтова линия.
Р – Някои от буквите са изсечени устойчиво и пропорционално построени (Р-1,2,3,7,8,17,18). Оформянето на окото, в останалите случаи, започва от геометричната среда нагоре. Отвесната греда, през периода, най-често е перпендикулярна на основната шрифтова линия По вътрешните страни на дипломите някои букви са с незатворено око (Р-12,14,15). Серифите се оформят в долния краища на отвесната греда или като продължение на горната част на окото.
R – През І-ІІ век, отделни букви са сравнително добре пропорционирани и със правилно оформено око (R-1,4,6,12). По вътрешните страни са изписани и букви с незатворени очи (R-13,16). Наклонената им греда е изсечена над основната шрифтова линия.
S – В някои случай горното око е по-малко и се доближава до по-късното изписване от ІV в. (S-8,12,13,17). Понякога очите са еднакви по големина (S-3,4,5,6,16).
В някои от буквите, изсичани още от Ів., се наблюдава характерният наклон на шрифта (F,N,V,X и S). Специфичният значителен наклон на вертикалните оси, при О се запазва през І-ІІІв., а при производната и Q, се запазва във времето І-ІІв. Буквите C и S са непропорционално построени и със закръглени или изкривени гръбнаци. Пропорциите при изграждане на значителна част от буквите B, P и R също са нарушени. Наблюдават се наклони на хоризонталните греди, надолу и надясно при буквите Е,Т и L през целия период. Това е свързано с наклона на гравьорската игла, спрямо изписвана площ, скоростта, посоката-отляво надясно и последователността на изсичане на съставните части на буквите. Бързината на изсичане се отразила и върху завършеността на съставните части на буквите. Някои от тях са изсечени с незатворени очи. Това явление се наблюдава, предимно по вътрешните страни на дипломните плочки, при буквите O, D, P, R и B.
По външните страни на плочките на дипломите, някои букви са изсичани с тънки и дебели греди и тънки и по-широки части от тях– A, D, L, M, N, O, P, Q, R, S и X. По-дебелите греди и части са изсичани с по-голям натиск и завъртане на иглата. Изменението на ъгъла, който гравьорския инструмент сключва с изсичаната повърхност, силата на натиска и скоростта на изсичане, водят до безстилие по вътрешните страни на дипломите. Тук повечето букви са изсичани с тяхната основна форма. В някои случаи липсват техни основни елементи и буквите трудно могат да бъдат разпознати.
Завършен и естетически вид, отделните букви придобиват с изсичането на серифи. Те са оформяни: като продължение на горната хоризонтална греда E F,P и R, в горните, долните или в двата края на вертикалните греди, близо до шрифтовата линия-I, F, H, N, P, R, L и T, в двата края на наклонените греди-A, M, V и X, в единия или в двата края на извивките-C и S. Серифите са небрежно завършвани с по-тънката част на гравьорската игла. Често получилата се триъгълна, едностранна форма следва посоката на изсичане. Това можем да обясним, като с неголямата височина на шрифта, средно 0,45 см, така и със скоростта на изсичане.
Външни страни на правоъгълните плочки са рамкирани с по две успоредни линии. С рамките е придадена завършеност на графичния материал. Това подсказва стремеж към предварително премерване на текста и определяне височината на буквите и междуредията. Обикновено шрифтът се нанася между две успоредни линии определящи височината на буквите. Предварителната подготовка на плочките влияе върху качеството на изсичания шрифт и скоростта на изпълнение. Върху изследваните дипломи личат следи от спомагателна хоризонтални линии за подреждане на редовете. Редовете на текста не започват и не завършват на една линия, поради което не съдържат еднакъв брой букви. Излизащите извън очертаното поле знаци са с по-малки размери-дипломи № 5, №6 и №7 .
С букви с по-голяма височина се изсичат имената на притежателя на дипломата (прим. диплома №6-редове 16,17 и 18). Това е свързано с начина на приготвяне на военните дипломи, както и формулите, които определят техния текст. Веднага след издаването на императорският указ е започвало изсичането му върху плочките на дипломите. По-късно са се попълвали датата, името на притежателя и пр.
По външните страни на дипломите от І век, в редовете се забелязват сравнително малки отклонения от хоризонтала. По вътрешните страни, редовете се изкривяват около отворите в средата на плочките. През ІІІ век, дори по външните страни на плочките, се наблюдават различни по височина междуредия и изкривени дъговидно редове около средните отвори. Междубуквените разстояния се запазват дотолкова, доколкото това е възможно да се постигне на око за външните плочки. По вътрешните страни на дипломите от І в. междубуквените разстояния се запазват. През ІІ-ІІІ век междубуквените разстояния са неравномерни.
При изсичане на текста в римските военни дипломи е избран шрифта капиталис рустика (capitalis rustica). Избран е икономичен, тесен по форма шрифт. Високите му и свити букви дават възможност да се събере повече текст и да се пести материалът от който са изработвани дипломите-бронзови плочки.
Късият срок за изработване на дипломите и височините на буквените редове, определени от размера на изсичаната площ, са оказали своето влияние върху устойчивостта на буквите и стремежа към пропорционалното им построяване. Изсичан с гравьорска игла, шрифтът е оформян бързо и небрежно. Скоростта на изсичане се отразила върху завършеността на буквите и украсяването със серифи. Стремежът при изсичането на текста с капиталис рустика е да спазят някои правила на шрифтовия ред. По външните страни на дипломните плочки са запазени индивидуалните, основни характерни особености на всяка буква и постигната известна завършеност на формите. По вътрешните страни се забелязва простота при изсичане на формите и отсъствието на излишни елементи.
Общата композиция е решена с избора на шрифта, определяне на неговата големина и разположението на текста. Впечатление от написаната площ е неспокойно, грубо-оттам и името му-селски груб. Четенето е напрегнато. Стремежът на буквите да излязат под и над шрифтовата линия е очебиен. Бързото изсичане с иглата, поставена под ъгъл е издърпвало надолу и надясно хоризонталните греди.
Майсторите-гравьори изсекли текстовете върху бронзовите плочки явно са владеели основните похвати на изсичане. Вероятно майстори-гравьори са изсичали текста по външните страни на плочките, а вътрешните са били дело на по-ниско квалифицирани техни колеги (прим. дипломата от с. Сохаче). Индивидуалният подбор на широчината на буквите, местата на свързване, дъгите, белите полета, придават на шрифтовете нещо специфично, лично. Изборът на конструкцията на шрифта и организацията на изписваната площ определят почерка на гравьора.
Капиталис рустика се появил около 50г. пр. н.е. Той е произлязъл като подражание на шрифта scriptura actuaria. Най-ранният запазен документ, написан с него, е от 45-54 г. Това е част от папирус намерен в египетската местност Оксиринхе. Шрифтът, употребяван за цели текстове от І в. пр. н. е. до VІ век, изглежда завършен, но небрежно оформен, макар и грижливо писан. Буквите станали ъгловати, по-тесни, набързо оформени и незадоволително построени. Наклона на перото постепенно намалявал и през V станал почти отвесен. От края на V в. нататък се чувствува влияние на унциала и полуунциала. През Х век се шрифтът се употребява, все още, в отделни страници, заглавия и цитати. Употребяван пестеливо, той оказва силно декоративно въздействие. От тази шрифтова форма се развил италиенът.
Бъдещите изследвания върху шрифта, с който са гравирани римските военни дипломи, трябва да обхванат всички запазени във фондовете на музеите образци, намерени на територията на България.

Литература
Стоянова Д, Римска военна диплома от с. Лешко -Археология, 1962, 4, с.52-54
Машов С, Римска военна диплома от с. Сохаче, Врачански окръг -Археология, 1971, 1, с.48-53
Герасимова-Томова В, Военна диплома от 162 г.-Археология, 1976, 1,с.50-53
Дечев Д, Военните дипломи у римляните - Прометей, 1937, 4, с.3-8
Георгиева Н,LΙNGUA LATINA, С, 1995
Йончев В, Шрифтът през вековете, С, 1964
Куцын Т, Начертание шрифтов, М, 1950
Poland F, Римската войска по време на империята-Прометей, 1939, 5, с. 16-19
Машкин Н, История древнего Рима, Л, 1950

Трантеев Б, Развитие на шрифта в римските военни дипломи намерени в България от І-ІІІ век от н. е., НБУ, 1996
Материалът се публикува със съкращения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Важно е мнението Ви!