МЕЧЪТ РОМФЕЯ ОТ ПЕЩЕРАТА ЧЕЛЕВЕШНИЦА ПРИ С. ЗАБЪРДО, СМОЛЯНСКА ОБЛАСТ

Владимира Трантеева-Митева

  През 1962 г., в Родопите под ръководството на спелеолога Петър Трантеев е проведена Втората международна пещерна експедиция, организирана от Републиканската комисия по пещерно дело. Изследвани са пещери в района с. Забърдо, Смолянска област. В нея участват гости от Полша, между които и проф. Казимир Ковалски-директор на Биоложкия институт в Краков. Започва проучването и на пропастната пещера “Челевешница” (-64 м), намираща се югозападно от селото, по високите части на Адъров камък. Проучването на пещерата продължава и по време на Четвъртата международна пещерна експедиция, през 1964 г., заедно с пещерняци от СССР. Изработена е карта от П. Трантеев (№2199 БФСп).

В наклонена галерия на пещерата, започваща след първоначалния отвес от 36 м, запълнена с каменни блокове и пръст, са открити човешки, конски кости и железни оръжия. Срутването на конуса от пръст и червенопръстица, в крайната част на пещерата,

не позволява да бъдат разкрити останките на конник, с коня.

По време на двете експедиции, от “Челевешница” , са извадени  9 железни оръжия: “5 железни върха за копия с формата на върбов лист, две пики, кръстат меч и един извит, като коса косер-алебарда, предназначен за косене на хора.” Една част от материалите са предадени в Регионалния археологически музей-Пловдив, а друга в Регионалния исторически музей-Смолян. Още през 1962г  археологът Петър Детев публикува в местния печат първото съобщение за находките.

В една своя статия Камен Колев споменава за два меча-ромфей, открити в пещерата. В изследването си включва, само едно от оръжията (ІІІ-І в. пр. Хр.), съхранявано в РИМ-Пловдив (инв. № І 450). Авторът дава и общо, кратко описание на ромфеята, като тежко и дълго нападателно оръжие, разпространено в Тракия, през елинистическата епоха. Тя се състои от две главни части: дръжка и извито острие или лист. Листът е долната режеща част, заострено от едната страна и на върха. При меча липсва кръстовище, т. е. преход от дръжката към острието. Въпреки дължината си ромфеята е леко и маневрено оръжие. Общата и дължина е около 145 см.  Дръжката е с дължина 59 см. Листът е остър от едната страна, а другата страна има по периферията си релефна кантова ивица. Ивицата започва леко от върха и е по-изпъкнала в средата на меча, като преминава и през дръжката. Костената или дървена обковка е прикрепвана с нитове за дръжката. Тя се състои от две части. Първата е без релефна кантова ивица и е ограничена в двата си края с два къси предпазителя-израстък навътре в посока на острието. В началото на острието, близо до острата му част има дупка, през която е нанизана бронзова халка. Тя е била предназначена за окачване на ремъка на меча. Ромфеята е носена на ремък или изправена на дясното рамо като копие.

 Тези мечове са използвани, като пробождащо и сечащо оръжие.  Тяхната основна функция, обаче е пробождаща. Мечовете-ромфеи не се използват само в пехотата. Това оръжие е подходящо и за войн-ездач, който с широк замах е трябвало да достигне от своя кон враг, с който не е бил в пряко съприкосновение. Те имат подчертан тракийски характер и са “тракийски принос” в античното оръжейно производство.

 Нападателното тракийско въоръжение през късножелязната епоха се е развивало в тясно взаимодействие с въоръжението на съседни и по-далечни народи. През тази епоха не само се усъвършенствуват оръжията от ранножелязната епоха, но  се появяват, развиват и усъвършенстват нови видове нападателно въоръжение. Еволюцията му е пряко свързано с появата на металните шлемове (VІ-V пр. Хр.) и първите метални брони от VІ в. пр. Хр.

Литература:

Трантеев П., Пещери-туристически обекти, 1965, 111.

Антов Я., Радостта на търсача, 1967, 41,45.

Трантеева-Митева Вл., Тракийско нападателно въоръжение от късножелязната епоха (V-І в. пр. Хр.), НБУ и цитираната там литература.

ПАРКЪТ ПРАТЕР И ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО

  Виенският парк Пратер  е открит за широката публика от кайзер Йосиф ІІ през 1766 г. Столетия преди това, световно известният днес парк, е бил място за императорски ловни развлечения. Това е отбелязано в летописи от 1162 г. и 1403 г. Още в годината на откриването, в парка, са разположени кафенета, кръчми, сладкарници, както и първите въртележки. През 1895 г. в парка е построен атракционът “Венеция във Виена”. По каналите му  плавали истински гондоли. В парка се организирали народни празници, танцови забави и оперетни концерти, дирижирани от Щраус-баща, Щраус-син, Ланер, Цирер и Лехар.

  През 1896 г. по идея на английския инженер Валтер Басет започнал строежът на първото колело във Виена. Няколко години преди това, по негов проект, били построени такива в Лондон и Блекпул. След няколко пробни пътувания, на 3 юли 1897 г., Виенското колело започнало да функционира. То било високо 60 м и имало 30 вагончета.

  По време на Първата световна война, от 1914 г. до 1916 г., работата му била преустановена. През 1915 г., новият собственик на земята,  предложил то да бъде демонтирано. Земевладелецът не могъл да заплати разходите по демонтажа. Три години по-късно (1918 г.), колелото било продадено на търг.

  По време на Втората световна война пострадало от пожар. Унищожени са 30-те вагончета и спирката. След основен ремонт Виенското колело започнало отново да работи на 25 май 1947 г.

Боян Трантеев - 60 годишен юбилей

Не живея със спомени, а с надежди! И все пак, както за извършеното, така и  за  незавършеното дотук:

   Дата на раждане: 22.ІІ.1953г.

Професионална реализация:

1974-1993г.-проектант в Националния институт за паметниците на културата, гр. София.

1998-2005г.-супервайзер в ОП”Стара София” със Софийски исторически музей.

2005г.-експерт в Общински културен институт „Музей за история на София“.

Квалификация: недипл. архитект, магистър по археология.

РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ ЗА РЕСТАВРАЦИЯ И АДАПТАЦИЯ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИ КЪЩИ, РЕСТАВРАЦИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА (непълен списък):

Къща-музей на Петър Комита-участник в четата на Таньо войвода, гр. Кубрат, Национален институт за паметници на културата.;

Къща-музей “Станка и Никола Икономови”, (Къща на Станка Никулица-Спасо Еленина-една от първите български поетеси), гр. Разград*, Национален институт за паметниците на културата-София, (НИПК).;

Исторически музей-Исперих, Етнографска къща („Къща на Тодор Владунов“), ул. „Стефан Караджа“ №9, гр. Исперих*, НИПК, експозицията е открита през 1991г.;

Къща-музей на сем. Калайджиеви, с. Ястребино, НИПК.;

Къща на Недка Димитрова, Градски исторически музей, етноложка експозиция, гр. Омуртаг, НИПК.;

Къща на Петър Лазаров, гр. Омуртаг, НИПК.;

Къща на братя Григорови, гр. Антоново, НИПК.;

Къща на Бучевинови, ул. „Цар  Освободител“ №140, гр. Шумен, НИПК.;

Къща-музей на Васил Коларов, родната къща на В. Коларов, ул. „ Тодор Икономов“ №14, гр. Шумен, НИПК.;

Възрожденска къща, гр. Цар Калоян, НИПК.;

Къща на Илия Йовчев, гр. Лозница, НИПК.;

Къща на ул. “Софроний” №12, гр. Разград („Дом на природозащитника“, открит на 19.ХІ.1985г., експозиция от ст.н.с. Ст. Бресковски), НИПК.;

Архитектурен резерват “Рибарска махала”, гр. Тутракан, рибарски къщи  с работилници на ул. “Рибарска”№2 и №9-11, 1994г., (Съюз на архитектите в България).;

Къща на ул.”Ангел Цанев” №2, кв. „Вароша“, гр. Разград, НИПК.;

Къща на Н. Матева, с. Осенец, НИПК.;

Къща на Иван Кръстев, гр. Завет, НИПК.;

Къща на ул. “Лиляна Димитрова” № 23, гр. Търговище, НИПК.;

Къща на ул. “Борис Калчев” №6, гр. Силистра, НИПК.;

Етнографски комплекс гр. Каварна, открит 1984г. (Музей на градския бит

на заможно каварненско семейство от ХІХ век.)*, НИПК.;

Възрожденски къщи от архитектурно-историческия резерват “Вароша”,  гр. Ловеч, придружени с проекти за вътрешно обзавеждане, Съюз на архитектите в България (самостоятелно и в колектив с арх. А. Ангелов, арх. Е. Чолакова, арх. Б. Натова  и арх. техн. К. Калев), САБ.;

Възрожденски къщи от архитектурно-исторически резерват “Вароша-ІІ”,  гр. Разград, (с арх. П. Стрясков), САБ.;

Архитектурно заснемане и проект за реставрация и адаптация на театъра, гр. Стара Загора (построен 1912-1914г.), 1992 г. (в колектив от НИПК).

Окръжна болница-гр. Ловеч, първата болница в Ловеч на павилионен принцип, открита през юни 1879г. Архитектурно заснемане и проект за реставрация и адаптация на павилионите, САБ (в колектив с арх. Б. Натова и арх. техн. К. Калев).

Архитектурно заснемане и проект за реставрация и адаптация на Гигински манастир “Св. Козма и Дамян”, с.  Гигинци (в колектив от ОП “Стара София със СИМ, нереализиран поради липса на финансиране).

Проект за адаптация на административна сграда кв. 59, пл. №1346 (стар градски хотел), гр. Провадия, 1990г. (с арх. Л. Маркова, нереализиран поради липса на финансиране), САБ.;

Архитектурно заснемане и проект за консервация и реставрация на антична вила “Армира” (І-ІVв.), Ивайловград, 1976 г.,(с арх. Ю. Димитрова) , НИПК.;

Археологически резерват „Дорусторум-Дръстър-Силистра“, архитектурно заснемане и проект за консервация и реставрация на антична баня, гр. Силистра, 1977 г.,( с арх. Ст. Янев) , НИПК.;

Проект за консервация и реставрация на Ловешка крепост (ХІІ-ХІV в.)*, (в колектив с арх. Валентин Нейков и арх. Б. Натова), НИПК.;

Директивен устройствен план на кв. “Вароша”, гр. Търговище (в колектив с к.а.н., арх. Елена Конярска и арх. Б. Натова), НИПК.;  

Директивен устройствен план на кв. “Вароша”, гр. Шумен (в колектив с к.а.н. арх. Елена Конярска и арх. Б. Натова), НИПК.;

Историко-археологически резерват Плиска. Архитектурни, геодезични заснемания и проекти за консервация и реставрация на: Крепостни стени-Вътрешен град (първата четвърт на ІХв)*, Голямата базилика, “Дворцов църковен комплекс” (60-те години на ІХ-Хв. )*, Големият дворец (в колектив с: арх. Теофил Теофилов, арх. К. Мрянкова, техн. З. Бояджиев и техн. Х. Тороманов), НИПК).;

Червенската крепост*-архитектурно заснемане и проект за консервация и реставрация на средновековния град, (в колектив с арх Е. Василева, арх. Д. Василева и арх. А. Ангелов), НИПК.;

Архитектурните проекти съдържат: архитектурно заснемане, проучване, проект за консервация, реставрация и проект за адаптация. Реализацията им включва авторски надзор и методическо ръководство.

АРХИТЕКТУРНИ ПРОУЧВАНИЯ С АРХИТЕКТУРНИ ЗАСНЕМАНИЯ (непълен списък):

Карлуковски манастир “Св. Богородица”, параклис “Св. Никола”, 1976 г., (с проф. арх. Георгиус Веленис, Солунски университет) , НИПК.;

Скален манастирски комплекс “Затрупаната църква”, с. Иваново (с инж. Бл. Дживджанов), НИПК-В: Трантеев, Б. В. Трантеева, Средновековните скални манастири по р. Бели Лом, С, 2008, с. 12-13, 16-17 и обр. ІХ (детайл).;

Скален манастир в мест. Дядо Иванова чука, гр. Вятово-В: Трантеев, Б. В. Трантеева, Средновековните скални манастири по р. Бели Лом, С, 2008, . 32-38, 68 и обр. ХV.;

Архитектурно заснемане на църквата “Св. Димитър” гр. Велико Търново (с арх. Т. Теофилов).

Текето (манастира) Ак-язълъ-баба теке с. Оброчище /1421-1451г./ (с арх. Б. Натова) , НИПК.;

Къща-музей на Димитър Ненов, гр. Разград (с арх. Б. Натова), НИПК.;

Къща на ул. “Раковска” № 20-22, гр. Търговище (с арх. Б. Натова), НИПК.;

Къща на Ованес Авшерян, Арменска махала, гр. Шумен ( с арх. Б. Натова), НИПК.;

Къща на Вартуи Гюмюшян, гр. Шумен (с арх. Б. Натова), НИПК.;

Къща на братя Дюкмеджиеви, гр. Шумен (с арх. Б. Натова), НИПК.;

Девическо класно училище, гр. Шумен (с арх. Б. Натова) , НИПК.;

Безестенът, гр. Шумен (с арх. А. Кантарджиева), НИПК.;

Синагогата, гр. Шумен (с арх. А. Кантарджиева), НИПК.;

Томбул джамия, гр. Шумен, НИПК.;

Даскалова къща, ул. “Велико Йовков” №16, гр. Ихтиман, 1993 г., САБ;

Възрожденска църква „Св. Възнесение“, гр. Търговище ( с арх. Б. Натова).

Църква “Св. Николай Чудотворец”(обновена в 1832 г.), гр. Разград, НИПК.;

Късносредновековна църква, гр. Асеновград (по проект с р-л проф. арх.   Маргарита Коева, 1994г.).

Църква „Св. Георги Победоносец“ („Св. Георги Метошки”), построена в края на ХVІІІ в., Асеновград-В: Коева М, П. Йокимов, Л. Стойлова, Православни храмове по българските земи (ХV- ХХ в.), С, 2002, с. 95-97.

Джамии (тип „Делиорман“) на територията на Добричка област (в колектив арх. Б. Натова и арх. А. Ангелов) , НИПК.;

Църкви и параклиси на територията на Добричка област (с арх. Б. Натова), НИПК.;

Работнически жилища, гр. Перник, САБ.;

Архитектурно-парков комплекс “Дворецът” гр. Балчик*, архитектурно заснемане на “двореца”, декоративната джамия и вилите в комплекса (с арх. Б. Натова). Дворецът е изграден по проект на архитектите Августино и Америго 1924-1927г. а парка  е дело на Жун Жани Гутман-1937г. , НИПК.;

Голямата работилница от бившия военен арсенал, гр. София (с арх. Стефан Стойчев, от 1986 г. “Музей на земята и хората”), НИПК.;

Заснемания на скални параклиси и килии от Западна и Североизточна България, под печат.;

Архитектурно заснемане на сграда-склад за зърно, с ранновизантийски амфори (V-VІ в.), под Мадарска крепост (с арх. Вл. Трифонова).

Архитектурно заснемане на раннохристиянски гробници на пл. “Позитано”,  кв. 259, София-В: Археологически открития и разкопки през 2007 г, с. 365-366, С, 2008.;

Архитектурно заснемане на северната част на археологическия обект „Метростанция 7-ІІ”-бул. „Мария Луйза”, София, план и разрези, структура на напластяванията в М 1:200, М 1:50 и М 1:10.- В: Археологически открития и разкопки през 2010г., 2011, 320.;

Архитектурно заснемане на археологическия обект „Метростанция 7-ІІ”-бул. „Мария Луйза”, София, метростанция, подлез. Сборен план на проучения терен през 2010 и 2011г. и разрези в М 1:200.-В: Археологически открития и разкопки през 2011г., 2012, 312.

Снимките за илюстрация на публикацията, отбелязани със символа*, са взети от сайтове в интеренет.

Супервайзер при изпълнение на консервационно-реставрационните работи на обекти разположени на територията на Столична община:

Базилика “Св. София”-София,

Ротонда “Св. Георги”-София,

Кремиковски манастир “Св. Георги”,

Драгалевски манастир “Св. Богородица Витошка”,

Подгумерски манастир “Св. Димитър” и др.

Контролна дейност, документация и координация при изпълнението на консервационно-реставрационни работи по паметниците на културата.

Хоби

     Пещерно дело

Квалификация: младши (стажант) инструктор по пещерно дело-1971г., инструктор по пещерно дело-1980 г., спасител в пещери и пропасти-1976 г.

Някои участия в картирането на българските пещери. Посочените входящи и индентификационни номера (рег. №) са от Главната картотека на българските пещери при  БФСп (Българска федерация по спелеология):

Духлата, с. Боснек, Пернишка област, № 0946.; Приказна, гр. Котел, Сливенска област, №0014; Темната дупка , г. Лакатник, Софийска област, № 0511, 1976-1977г.; Козарската, г. Лакатник, Софийска област, № 2432; Безименна, мест. Заножка мрътвина, г. Лакатник, Софийска област, 1977г., № 1945, р. № 204149; Лепеница, гр. Ракитово, Пазарджишка област, № 0513, р. № 405001, 1525м, 1971-1973г.; Безименна №10, с. Царевец, Врачанска област, №3213, р.№206225; Безименна №11, с. Царевец, Врачанска област № 3214, р. № 206226; Безименна №12, с. Царевец, Врачанска област, № 3215, р. 206227; Безименна №13, с. Царевец, Врачанска област, №3216, р. № 206228; Безименна №14, с. Царевец, Врачанска област, № 3217, р. № 206229; Безименна №15, с. Царевец, Врачанска област, № 3218; Божия мост, с. Лиляче, Врачанска област, № 0515, р. № 206230; Каптажа, с. Синьо бърдо, Врачанска област; Безименна №1851, р. № 203301, мест. Младжовото, с. Чирен, Врачанска област, 1977г.; № 4483; Урушка маара, с. Крушуна, Ловешка област, № 0515; Водопада, с. Крушуна, Ловешка област, №0514; Бръшлянската, с. Александрово, Ловешка област, №0109; Задъненка (Безименна №17), с. Карлуково, Ловешка област, гл картировач, №2521, 1150м; Зиданка, (Безименна №20), с. Карлуково, Ловешка област, гл. картировач, №3587; Свирчовица, с. Карлуково, Ловешка област, р. № 206046, вх. № 1139, гл. картировач, дължина 231м., 1985г.; Банковица, с. Карлуково, Ловешка област, №22031, 1986г.; Разсоватата, с. Карлуково, Ловешка област, №1164; Високата, с. Карлуково, Ловешка област, вх. № 3221 р. № 206233-гл картировач; Безименна № 149 с. Карлуково, Ловешка област, вх. 3233, р. № 206235; Двоевратица, с. Карлуково, гл. картировач, Ловешка област, вх. № 3450, р. № 206147; Безименна №7, мест. Павловското, с. Карлуково, Ловешка област, гл. картировач, вх. 3881, р.№ 206214; Троевратица, с. Карлуково, Ловешка област, гл. картировач, р. № 206315, вх. № 4103; Аверковица, с. Карлуково, Ловешка област, № 3453; Проходна, с. Карлуково, Ловешка област, № 3586, 1985г.; Залъмската, с. Карлуково, Ловешка област, № 3222; Докелски въртоп, с. Карлуково, Ловешка област, № 3388; Байловица, № 3176, с. Карлуково, Ловешка област; Пековска пещера, с. Карлуково, Ловешка област, № 4363, р. №206384; Преслопа, с. Карлуково, Ловешка област, № 3181; Панежки карстов комплекс, Долната дупка и Горната дупка, с. Златна Панега, Ловешка област, с П. Трантеев и А. Теофаров, 1972г, № 1609; Троевходица, с. Струпец, Врачанска област, № 3840; Седларката, с. Садовец, Плевенска област, 1071м,  гл. картировач, №0435 и др.

   Някои първи участия в клубни, републикански, международни експедиции и експедиции организирани от пещерен клуб “Академик”-София, Републиканската комисия по пещерно дело (Българска федерация по пещерно дело от 1972г.) и Българската академия на науките:

Републикански пещерен сбор с. Карлуково, юли, 1964г.; Международна пещерна експедиция „Родопи-66”, юли 1966г.; І Републиканска пещерна експедиция „Орлова чука-66”; „Северозапад”, БАН, 1968г.; Осма международна пещерна експедиция „Крушуна-68”; І Международна студентска пещерна експедиция „Пирин-68”; „Северозапад”, БАН, Комисия по защита на природата, 1969г.; Студентска пещерна експедиция „Пирин-71”; „Северозапад”, БАН, Комисия по защита на природата, 1971г.; „Лепеница-71”, БАН, Комисия по защита на природата; Международна пещерна експедиция „Водопада-71”, с. Крушуна; ІІІ Международна студентска пещерна експедиция „Пирин-72”; „Лепеница-72”, БАН, Комисия по защита на природата; „Северозапад”, VІІ. 1972г, БАН, Комисия по защита на природата; Студентска пещерна експедиция „Пирин-75” …

 Член на софийските пещерни клубове: “Академик”(участва в прояви от 1964 г., член 1971г.-1976г.), “Черни връх” (член 1977-1979г.), “Урвич”(член 1979-1980г.) и “Хеликтит”(председател на пещерния клуб към туристическо дружество “Иван Вазов”-1981-1989г.).

      Публикации (непълен списък):

Хоби

Трантеев П, Б. Трантеев, Гълъбарника не бива загине-в-к Ехо, бр.41, 15.10.1971г.

К. Косев, Б. Трантеев, Бракониерите са …пещерняци!–в-к Ехо, бр. 51, 24.12.1971 г.

Трантеев П, Б. Трантеев, История върху камък- сп. Турист, 1971, 12, 5.

Трантеев П, Б. Трантеев, Един исторически паметник трябва да бъде изследван и документиран- в-к Орбита, бр. 4, 22.01.1972.;

Двете последни публикации в сп. “Турист” и в-к “Орбита”, се отнасят до откритите заедно с П. Трантеев, през 1971 г., праисторически и средновековни гравюри и надписи ХV-ХІХ в.

Подземни изследователи -в-к Кооперативен зов, 1984.;

История на пещерния клуб към туристическо дружество „Иван Вазов“-в-к Кооперативен зов, 1984.;

Нашите маршрути. Леденика-в-к Кооперативен зов, 1984.;

Нашите маршрути. Магурата с. Рабиша-в-к Кооперативен зов, 1984.;

Нашите маршрути. Съюва дупка-в-к Кооперативен зов, 1985.;

Нашите маршрути. Бачо Киро-в-к Кооперативен зов, 1985.;

Нашите маршрути. Орлова чука-в-к Кооперативен зов, 1985.;

Нашите маршрути. Снежанка-в-к Кооперативен зов, 1985.;

Нашите маршрути. Дяволското гърло-в-к Кооперативен зов, 1985.;

Петър Трантеев-В: Енциклопедия Ловеч и Ловчанско, “Природа”, 1989.

Петър Трантеев, Българска спелеология, 1989, 1, 96-105.

История на пещерното дело в България, Българска спелеология, 1989г., 1, 88-96.

Седларката, Българска спелеология, 1991, 3, 15-17.

Скалният манастир при с. Царевец, Българска спелеология, 1991, 3, 32-36.

Трантеев П, Ю. Велинов, Картиране на пещери и пропасти, С, 1981, редактор-съставител.

Публикации, научни разработки и теми в процес на разработка и допълване:

Шрифтът в римските военни дипломи, НБУ, 1996.

Скалните ниши при с. Царевец, Врачанска област, НБУ, 1997.

Алботинският манастир-религиозно и културно средище на Видинския край през ХІV век, НБУ, 1997.

Средновековните скални обители по поречието на Бели Лом, Разградски регион (ХІІІ-ХІV век)”, НБУ, 1999.

Скалните обители при с. Иваново (ХІІІ-ХІV в.), НБУ, 2001.

Четиридесет години под земята (биобиблиография П. Трантеев), С, 2005.

Трантеев Б, Вл. Трантеева-Митева, Средновековните скални обители в България. Средновековните скални манастири по река Бели Лом., С, 2008.

Резултати от спасително археологическо проучване на обект “Метростанция 7-ІІ” (Лъвов мост)-София-В:Археологически открития и разкопки през 2010г., 2011, 319-320.

Спасително археологическо проучване на обект “Метростанция 7-ІІ” (Лъвов мост)-София-В: Археологически открития и разкопки през 2011г., 2012, 311-313.

Средновековните скални обители в България (Югозападна и Северна България), кн. ІІ, под печат.

Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община, Софийски исторически музей.

Научна обработка на археологически материали от средновековния и османския периоди, открити на територията на Столична община, СИМ. Средновековните крепости на територията на Столична община, СИМ.

Типологическа характеристика на скалните обители в България

Средновековните скални манастири в България.

За човека, който прехвърля шестдесетте, аз имам една рецепта: много да работи и-още повече да работи!

                                                        д-р А. Швайцер