петък, 11 ноември 2011 г.

БАЗИЛИКАТА “ СВЕТА СОФИЯ “
Владимира Трантеева





Легендите за произхода и историята на базиликата са известни от описанията и направени от чужди пътешественици и членове на дипломатически мисии: далматинецът Антонинус Верациус преминал през София в 1533 г., Соломон Швайгер-духовник на посланика Синцердорф-1577 г., турският пътешественик и историк Евлия Челеби-1652 г., пътешественикът Джовани Беналия-1682 г., секретарят и историографа на посланика граф Вирмонд-Корнели фон ден Дриш, преминал през София през юли 1719 г. Феликс Каниц, посетил София два пъти (през 1871 г. и 1879 г.), отбелязва че по това време се е вярвало от турци и българи, че благочестивата византийска принцеса София, живяла в края на I и началото на II в., дала името си на града. Професор Богдан Филов в своя труд “Софийската църква Св. София” С., 1913 г., събира всички известни му легенди за храма.
В очертанията на базиликата и около нея се намират значителен брой гробни съоръжения, между които и засводени гробници от източния некропол на Сердика. Археологическите изследвания в подподовото пространство на църквата “Св. София” и около нея започват още през 1893 г., когато В. Добруски открива едно полихромно мозаечно пано покрито с геометрични растителни орнаменти и птици, пиещи вода от кантаросовиден съд. От 1910 до 1913 г. Софийското археологическо дружество предприема проучване и разкопки под надзора на учителя Сл. Вълков и ръководството на Богдан Филов. Проучванията не обхващат най-добре запазения южен кораб, който функционира като параклис от 1900 г. В пространството под и около базиликата до днес са разкрити около 100 гробни съоръжения, които принадлежат към трите типа: каменни саркофази , зидани гробници-с плоски покрив и засводени, стреховидни и ямни гробове. Най-ранните гробове намиращи се под нивото на предолтарното пространство на базиликата са от третата четвърт на II век. Каменните саркофази, зиданите гробници и един гроб с тегулно покритие са датирани въз основа на монетни находки в периода III – IV в. Ямните гробове са вкопани в подподовото ниво на “Св. София” и принадлежат към Средновековието X-XIV в. Само в една от засводените гробници-№XVI, намираща се под средния кораб на църквата е оцеляла стенописна украса. Долните части на стените до височината на основите на свода са изпълнени като мраморна облицовка.
Под югоизточната част на днешната базилика, проф. Б. Филов по време на първите археологически разкопки разкрива следи от няколко по-ранни църкви.
На първата еднокорабна, едноаспидна църква принадлежат няколко мозаечни пана: най-добре е запазено откритото от В. Добруски аспидно пано, второто - западното, с геометрични мотиви, е отбелязано от Б. Филов и третото – централното-открито от С. Покровски.
Според Б. Филов първата църква е построена в началото на IV в. (след 313 г.) и разрушена по време на готските нашествия от 376 – 382 г. Той разкрива зидове и от още две църкви, но допуска съществуването на още една. Втората църква била построена върху развалините на първата в началото на V в. и престанала да съществува след хунското нашествие от 447 г. Днешната сграда според него била издигната върху основите на двете по-стари църкви в началото на VI в. Археологическите проучвания в базиликата продължават половин век по-късно-през 1956 – 1958 г. През 1989 г. те са под ръководството на проф. Ст. Бояджиев и д-р Д. Димитрова в екип със сътрудници от Музея за история на София. От 1991 г. започва изпълнението на дългосрочна програма за цялостно археологическо проучване, реставрация, консервация и експониране на интериора и подподовите пространства. Археологическите изследвания през 1991-1993г., 1997-1999 г., 2002-2003 г., 2009 г. са от екипи на специалисти от ОП “Стара София” със Софийски исторически музей.
През 1996 г. е изготвен, а в 2005 г. е актуализиран проект за експониране на сутеренното “археологическо ниво” на базиликата от колектив с ръководител арх. В. Китов.
Археологическите проучвания през втората половина на XX в. и началото на XXI в. допълниха тези направени от проф. Б. Филов. Освен откритите по-късно гробни съоръжения са изяснени строителните периоди на първата църква и е доказано построяването на три църкви под обема на днешната.
След последните археологически проучвания бяха изяснени трите строителни периода на първата църква :
I-ви период
Мартирион – еднокорабен, едноаспиден с квадратен план. Построен е в периода от втората половина на 311 г. до първата половина на 313 г.
II-ри период
След 313 г. е издължен наоса от западната му страна. В този си вид той е просъществувал до времето на управлението на император Юлиан II Философ (361 – 363 г.).
III-ти период
При император Валентин (364 – 378 г.) подът на мартириона е бил покрит с мозаечни пана. В този вид е просъществувал до готските нашествия от 376 – 382 г.
Втората църква е трикорабна с абсида скрита в общия обем. Тази втора църква е била построена в първите години на управлението на император Теодосий (379 – 395 г.) и разрушена при поредното готско нашествие и бунта на Аларих (396 г.) в края на IV в.
Третата църква е трикорабна, с притвор и вписана, уголемена абсида в източния зид. Тя е изградена след разрушаването на втората, в края на IV в. и началото на V в. Краят на нейното съществуване се свързва с времето на хунското и готските нашествия- 450 г.-473 – 488 г.
В края на V и началото на VI в. е изградена и съхранената до днес трикорабна кръстокуполна базилика. Конструкцията на днешната базилика е масивна каменна зидария в основните стени и тухлена зидария на варов разтвор в надземната част. Като конструктивни елементи са използвани: вътрешни колони, кръстовидни стълбове в западната част, стени, дъги, сводове и купол. Напречния кораб е съставен от две крила, издаващи се северно и южно от куполния квадрат. Те са покрити с бъчвовидни сводове, опиращи се на стени и два реда вътрешни колони. Намиращия се между тях полусферичен купол се носи от четири арки, почиващи върху масивни стълбове. В сегашния си вид куполният квадрат се издига над билото на централния кораб. От тази точка нагоре квадрата преминава в осмостен.
Абсидната част се състои от удължено предабсидно пространство, покрито със свод и абсида, покрита с полусферичен купол. Трите кораба на базиликата са отделени с кръстовидни стълбове. Северният е покрит с кръстати свода. Десният Южният кораб е по-нисък и покрит с три кръстати свода.
Преддверието на църквата е достигнало до нас в най-лошо състояние. Две кули са фланкирали двуетажният притвор от запад, засводен с бъчвовидни сводове. Пространството на галерията днес е разделено от две масивни арки на три части. Западната половина на преддверието е разрушена от земетресение през 1858 г.
В архитектурния облик четвъртата поред църква-базилика от V-VI в., не настъпват съществени изменения по време на византийското господство и Второто българско царство. През средновековието-X-XIV в. “Св. София” става място за погребения.
При археологическите разкопки направени от Б. Филов, в малка ниша, в западната стена на южния кораб са открити следи от стенопис, датирани между X – XIV в.
Името на града София се свързва с името на базиликата от V-VI в. Потвърждение за това обаче намираме в писмени паметници от края на XIV в. В една приписка на Средецкото евангелие (1328 г.) и Витошката грамота на цар Иван Александър дадена на Драгалевския манастир (1382 г.), тя е спомената като митрополитска. Към средата на XVI в. турците я обсебват. Първоначално за култа на исляма е използван само притвора, а останалите помещения се превръщат в складове за трофеи. В края на века потурченият хърватин и велик везир Сиявуш паша я превръща в джамия. “Св. София” функционира като джамия повече от два века.
Земен трус събаря източното кръстно рамо през 1818 г., абсидата и минарето. Втори земен трус поразява северната половина на притвора, част от средния кораб и горната част на преизграденото минаре (1858 г.). Южния кораб започва да функционира като военен склад.
След Освобождението известно време църквата служи за склад за петрол на градското осветление, а около 1892 г. върху купола е построена наблюдателна пожарникарска кула.
Параклисът в южния кораб започва да функционира в началото на XX в., а през 1914 г. е преизградена абсидата. По време на първата реставрация извършена под ръководството на арх. Ал. Рашенов, през 30-те години на XX в. е достроена абсидата, премахнати са преустройствата от османския период, възстановени са стените и сводовете в западната част на базиликата.
През 1981 г. започва реставрацията на фасадите и сградата е покрита наново. За богослужение е отворен само южния кораб.
През 1999 г. приключва един от основните етапи на реставрацията на базиликата. Завършена е реставрацията на фасадите и интериорите, укрепена е масивната и конструкция. Благодарение на усилията на специалистите от ОП “Стара София” със СИМ и средствата отпуснати от Столична община днес функционира цялото реставрирано пространство на храма.* Продължава изпълнението на проекта за реставрация и експониране на археологическото ниво.
Базиликата “Св. София” е един от редките запазени паметници на византийската архитектура. Тя е обявена за археологически паметник на културата от национално значение.

Литература
Трантеев Б, Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община,СИМ, 2007
*Супервайзер при изпълнението консервационно-реставрационните работи, предвидени в архитектурния проект, през периода 1998-2004г., е арх. техн. Б. Трантеев-ОП “Стара София” със Софийски исторически музей.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Важно е мнението Ви!