петък, 15 април 2011 г.

На 1 март 2011 г. след дългогодишно, мъчително и тежко боледуване ни напусна завинаги, приятелят на нашето семейство, колегата, историка-пещерняк ЦАНИ СТЕФАНОВ ГЕНЧЕВ.
СБОГОМ ПРИЯТЕЛЮ!!!
Скърбим заедно с членовете на неговото семейство, пещерните му другари и колегите му от Регионалния исторически музей-Разград.
Боян Петров Трантеев
Димитринка Стаменкова Трантеева
Владимира Трантеева-Митева

ЦАНИ СТЕФАНОВ ГЕНЧЕВ
(5..ХІІ. 1944-1.ІІІ. 2011)

Цани Генчев произхожда от стария български Килифаревски род. Всред представителите на рода от разградски интелектуалци срещаме имената на: оперна певица (Раля Килифареска-Тончева-сопран), Христо Килифаревски-естественик и толстоист, цигуларките-Милка Бахнева (Разградски симфоничен оркестър) и Светла Килифаревска (Плевенски симфоничен оркестър), атомният физик к.ф.м.н. Диана Генчева и др. Трите му имена съвпадат с тези на дядо му учителят и цигулар Цани Стефанов Генчев. Той е инициатор и основател на едно от първите читалища в града, след Освобождението, в разградския квартал Доброски през 1901г.
Пъстро е началото на неговата професионална биография-строител, а после електротехник. Следва археология в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”. Усложненията с приравняване на дипломата му в България го принуждават да завърши, задочно Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” специалност история. Учителствува в разградското село Дянково и гр. Разград (кв. Поройще). През 1975г. започва работа, като екскурзовод в Окръжния исторически музей гр. Разград. До пенсионирането си през 2007 г. е уредник на отдел „Фондове” в Регионалния исторически музей-гр. Разград.
Немалък, но неизвестен е приносът на Цани Генчев към археологията и развитието на пещерното дело в Разградски окръг. В края на 60-те години той е вече запален пещерняк и активен член на пещерния клуб към туристическо дружество „Буйна гора”-гр.Разград. В периода 1968-1970г. е основен двигател на работа на клуба и негов председател. През 1973 г. заема длъжността учебно-спортен инструктор в туристическото дружество.
През 1975-76г. заедно с колегата си археолога Ара Маргос работи за попълване на материалите за „Археологическата карта на България”. Под неговото ръководство, като опитен алпинист и инструктор по пещерно дело, група пещерняци от клуба при туристическо дружество „Буйна гора”-Разград проучва и картира параклиси и килии по р. Бели Лом. Като главен картировач съставя карти на: скалния манастир „Св. Димитър” в масива Шанлък канара, с. Сеново; монашеска килия в. мест. Сиври канара, гр. Сеново; комплекс от скални килии в масива „Чакър канара”, с. Кривня; комплекс от скални килии в мест. „Манастира” , с. Кривня; манастирски комплекс от параклис и килия в мест. „Дядо Иванова чука”; скални килии в масива „Срещу Чакър канара”, с. Кривня и „Чеснова карана”, с. Кривня.
Ръководената от Цани Генчев група прави естампажи на гравюрите и надписите от: скалния манастир в мест. „Дядо Иванова чука”, гр Вятово, скалния манастир „ Св. Димитър”, гр. Сеново, килиите в масива „Чакър канара”, с. Кривня и килиите в масива „Чеснова канара”, с. Кривня.
Проучени и картирани са средновековните обители при селата: Писанец, Щръклево и Нисово ( Русенска област) и Дряновец (Разградска област).
През 1976-1977г., като добър картировач и вещ гид Цани Генечев участвува в 4 последователни експедиции на Българската федерация по пещерно дело, под ръководството на спелолога-карстовед Петър Трантеев. Изследвани са 108 обекта-пещери и скални обители на територията на бившия Разградски окръг.
Резултатите от тези изследвания са обнародвани многократно от археолога Ара Маргос и отразени в незавършения и непубликуван труд на спелеолога П. Трантеев.
През 1981г. и 1983г. Цани Генчев участвува в пещерни експедиции организирани от пещерен клуб „Сталактон”-гр. Червен бряг в района с. Драшан, Врачанско. В окритата през 1981г. пещера Лабиринта са открити останки от древни морски влечуги, всред които и мозозавърски (Mososaurus cf. hoffmanni) и плезиозавърски находки. Те датират пластовете в късномастрихтска възраст.
С Цани Генчев се запознах в края на 1979г., при една моя командировка до гр. Разград. Между многото му задължения в Окръжния музей бе му вменена и отговорността на инспектор по недвижими паметници на културата. Така с реставрацията на къщата-музей на Станка и Никола Икономови започна нашето дългогодишно сътрудничество във връзка с реставрацията на възрожденския квартал „Вароша” и паметниците на културата в окръга. Неусетно нашите служебни отношения прераснаха в дългогодишно приятелство. Свързваха ни общи мечти и планове. Двамата или заедно с моето семейство обикаляхме средновековните параклиси и килии по р. Бели Лом. През 2008г. излезе и книгата за средновековните скалните обители.
Той бе с широка култура, с тънко чувство за хумор, с безпределно родолюбие, природолюбие и забележителен професионализъм. Като музеен работник, рядко съм виждал така добре устроени и подредени с любов, с лично отношение и вкус фондове на един не особено заможен регионален музей. Цани Генчев, като всички нас, бе заразен от жестоката страст да види невидяното, да изпита неизпитваното.
Човешкият живот не следва да бъде оценяван по неговата продължителност, а по неговото съдържание. Животът на Цани Генчев бе посветен на музейното дело, опазване на нашето културно наследство и проучването на българските пещери.



Петър Трантеев и Цани Генчев, картират
килиите в масива Чакър канара, с. Кривня, 1977г.
















Експедиция „Разград-76”. На снимката от ляво на дясно: четвърти-Цани Генчев, седми-Ара Маргос Маргос и девети-Петър Трантеев.











Цани Генчев и Димитринка Трантеева, с. Недоклан, 2008г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Важно е мнението Ви!