неделя, 13 февруари 2011 г.

СЕДЛАРКАТА


СЕДЛАРКАТА

Боян Трантеев

Пещерата Седларката се намира на 4 км югозападно от с. Садовец в местността “Езерото”. В пролома на река Садовска под скалния мост Седларката, в основата на венеца се откроява двуотворния и долен вход. До неотдавна той е служил за селска мандра, откъдето идва и второто име на пещерата-Мандрата.
На платото поройните води са издълбали слабо изразена и плитка долинка. На дъното и тече малко поточе, което се губи на десетина метра пред горния вход на пещерата. От пещообразния отвор започва невисока суха галерия, чийто под е осеян с ръбест чакъл и настлан с глина. След десетина метра галерията се разклонява на две. Вдясно водата си е проправила път в дълбочина. От разклонението напред извива суха глинеста галерия. Изследователят трябва да преодолее един четириметров праг и попада в къса, тясна и висока наклонена галерия. След няколко метра, тя като че свършва, но между вкаменения водопад и свода може макар и трудно да се провре и преодолявайки малък праг да излезе в една къса галерия. Не след дълго тя ще го изведе на долния етаж на пещерата.
В сухата част на пещерата образуванията се срещат рядко. Сталагмитите и сталактитите са къси, с кафяв цвят. Тук-там по пода се срещат сухи синтрови езерца. По свода на галерията има комини, запълнени с глина и камъни. В дясно пропастта не е дълбока-7,20 м.
От дъното и попадаме в широка и кална галерия. Негативните форми по пода са пълни с вода. След около 200 м. на пътя на прониквача се изпречва малък праг. След него галерията е сравнително суха. Още 200 метра и от сифон, намиращ се в къса галерия излиза поток, който преминава през останалата част от пещерата, за да се влее в река Садовска.
Първата цялостна, макар и неточна карта, която открихме в Главната картотека на българските пещери при БФПД е съставена от пещерняци от туристическо дружество “Иван Вазов”-София, през 1971 г. През 1982 г. имайки предвиди допуснатите груби грешки в картата, пещерен клуб “Хеликтит”-София прекартира пещерата и бе направено ново описание.
Пещерата “Седларката” е образувана в горнокредни (мастрихтски) варовици на сенона. Белите дебелослойни варовици всред които се намира пещерата образуват Марковата антиклинала. Тяхната мощност е 30-40 м. В тектонско отношение районът на с. Садовец се характеризира със съвсем незначителен наклон на пластовете едва 2-3 %. Той принадлежи към югозападния край на Мизийската плоча.
Образуването на пещерата е станало преди края на терциера. Под въздействието на епирогенни движения скалната маса е била надробена от пукнатини с посоки северозапад-югоизток и югозапад-североизток, които са почти перпендикулярни помежду си. Образуваните брахиклазни пукнатини са били разширени от действието на речните и валежни води. По силата на гравитацията водните потоци са се вдълбавали все по-дълбоко и са напуснали сухия етаж, едва когато местния ерозионен базис е слязъл по-ниско от входа на пещерата. Етажното разположение на галериите се дължи на неколкократното прекъсване на тектонския покой през квартернера. Сегашното състояние на релефа и подземната хидрографска мрежа в района говори за относителен покой.
Днес подземните води в пещерата се движат по-ниско от периодично сухите горни части. Сигурна, но непроследена е връзката между губилището на горния вход и реката протичаща в крайните части на пещерата. При поройни дъждове, когато губилището не може да поеме огромното количество вода, потокът тръгва по стария си път. Свързва се с подземната река и влива водите си в река Садовска. Садовската река принадлежи към хидрографската мрежа на река Вит.
Образуването на пещерата е започнало в края на терциера. Възрастта на пещерата Седларката може да бъде определена на около два милиона години.
По главната си ос, между двата входа, Седларката е дълга 880 м, а общата дължина на галериите е 1071 м. Средната широчина на галериите е 3,24 м, а средната височина е 3,43 м. Площта на пещерата е 3470 м 2 , а площта на карстовия масив зает от пещерата е 73 158 м 2 . Обемът на пещерата е 9284 м 3, като коефициента на напречното сечение е 0,78. Коефициентът на Корбел е 0,95. Това са само част от морфометрическите показатели, които биха причислили пещерата в една от генетичните групи и могат да послужат за анализ на условията за нейното образуване.
Постоянни климатични наблюдения в пещерата Седларката не са провеждани, което не дава възможност да изясним нейният микроклимат.
Биологичните наблюдения също не са системни. Досега събраният материал принадлежи към троглоксенната и троглофилна фауна. Определени са два вида бръмбари-единият троглоксен Trechus guadristriatus от разред Coleoptera, а другият троглофил Qedinus mesomelinus skoraszewskui от семейство Staphylinidae. Събрани са и две стоножки от семейство Diplopoda-Trachysphaera costata и Nopoinlus venustus.
Богатият на пещери и карстови явления малък пролом на р. Садовска е интересен не само за изследователите на подземния свят, но и за любителите на родната природа.
© Трантеев Б, Седларката, Българска спелеология, кн. 3, 1991, с. 15-17;
Картата на пещерата е съставена през 1982г. от членовете на пещерен клуб “Хеликтит”: Б. Трантеев-гл. картировач, В. Мустаков, М. Соколов, Р. Чупева, Л. Иванов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Важно е мнението Ви!