МЕЧЪТ РОМФЕЯ ОТ ПЕЩЕРАТА ЧЕЛЕВЕШНИЦА ПРИ С. ЗАБЪРДО, СМОЛЯНСКА ОБЛАСТ

Владимира Трантеева-Митева

  През 1962 г., в Родопите под ръководството на спелеолога Петър Трантеев е проведена Втората международна пещерна експедиция, организирана от Републиканската комисия по пещерно дело. Изследвани са пещери в района с. Забърдо, Смолянска област. В нея участват гости от Полша, между които и проф. Казимир Ковалски-директор на Биоложкия институт в Краков. Започва проучването и на пропастната пещера “Челевешница” (-64 м), намираща се югозападно от селото, по високите части на Адъров камък. Проучването на пещерата продължава и по време на Четвъртата международна пещерна експедиция, през 1964 г., заедно с пещерняци от СССР. Изработена е карта от П. Трантеев (№2199 БФСп).

В наклонена галерия на пещерата, започваща след първоначалния отвес от 36 м, запълнена с каменни блокове и пръст, са открити човешки, конски кости и железни оръжия. Срутването на конуса от пръст и червенопръстица, в крайната част на пещерата,

не позволява да бъдат разкрити останките на конник, с коня.

По време на двете експедиции, от “Челевешница” , са извадени  9 железни оръжия: “5 железни върха за копия с формата на върбов лист, две пики, кръстат меч и един извит, като коса косер-алебарда, предназначен за косене на хора.” Една част от материалите са предадени в Регионалния археологически музей-Пловдив, а друга в Регионалния исторически музей-Смолян. Още през 1962г  археологът Петър Детев публикува в местния печат първото съобщение за находките.

В една своя статия Камен Колев споменава за два меча-ромфей, открити в пещерата. В изследването си включва, само едно от оръжията (ІІІ-І в. пр. Хр.), съхранявано в РИМ-Пловдив (инв. № І 450). Авторът дава и общо, кратко описание на ромфеята, като тежко и дълго нападателно оръжие, разпространено в Тракия, през елинистическата епоха. Тя се състои от две главни части: дръжка и извито острие или лист. Листът е долната режеща част, заострено от едната страна и на върха. При меча липсва кръстовище, т. е. преход от дръжката към острието. Въпреки дължината си ромфеята е леко и маневрено оръжие. Общата и дължина е около 145 см.  Дръжката е с дължина 59 см. Листът е остър от едната страна, а другата страна има по периферията си релефна кантова ивица. Ивицата започва леко от върха и е по-изпъкнала в средата на меча, като преминава и през дръжката. Костената или дървена обковка е прикрепвана с нитове за дръжката. Тя се състои от две части. Първата е без релефна кантова ивица и е ограничена в двата си края с два къси предпазителя-израстък навътре в посока на острието. В началото на острието, близо до острата му част има дупка, през която е нанизана бронзова халка. Тя е била предназначена за окачване на ремъка на меча. Ромфеята е носена на ремък или изправена на дясното рамо като копие.

 Тези мечове са използвани, като пробождащо и сечащо оръжие.  Тяхната основна функция, обаче е пробождаща. Мечовете-ромфеи не се използват само в пехотата. Това оръжие е подходящо и за войн-ездач, който с широк замах е трябвало да достигне от своя кон враг, с който не е бил в пряко съприкосновение. Те имат подчертан тракийски характер и са “тракийски принос” в античното оръжейно производство.

 Нападателното тракийско въоръжение през късножелязната епоха се е развивало в тясно взаимодействие с въоръжението на съседни и по-далечни народи. През тази епоха не само се усъвършенствуват оръжията от ранножелязната епоха, но  се появяват, развиват и усъвършенстват нови видове нападателно въоръжение. Еволюцията му е пряко свързано с появата на металните шлемове (VІ-V пр. Хр.) и първите метални брони от VІ в. пр. Хр.

Литература:

Трантеев П., Пещери-туристически обекти, 1965, 111.

Антов Я., Радостта на търсача, 1967, 41,45.

Трантеева-Митева Вл., Тракийско нападателно въоръжение от късножелязната епоха (V-І в. пр. Хр.), НБУ и цитираната там литература.