Владимира Трантеева-Митева
Изследователите на Кремиковския манастир и неговата църква защитават различни мнения за народностната принадлежност, произхода на ктитора, етапите на изграждане на храма и авторите на стенописите.
По време на археологическите проучвания през 1973 г. не са били открити следи от основите на по-ранна църква под тази, от края на 15 в. Вероятно върху оцелелите стени, след разрушенията през 1382 г., е била възобновена църквата в 1493 г. От триредовия ктиторски надпис става известно, че възстановявянeто на църквата е направено със средства на софийския болярин Радивой, в памет на децата му – Тодор и Драган.
Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Планът и във форма на издължен правоъгълник, включва засводен наос и притвор, обединени от общ двускатен покрив. След археологически проучвания е установено, че притворът е бил по-дълъг от днес съществуващия. В началото на 17 в. от запад е бил прибавен нов втори притвор. Градежът на наоса напомня т. нар. клетъчен градеж-ломени камъни заградени с квадратни тухли. Тухли, като строителен материал са употребени и в изравнителните пояси на северната стена . Първоначално сводът е бил каменен, а в петите му са били вградени дървени сантрачи. Притворът на първоначалната църква е бил по-висок от наоса и покрит с двускатен покрив. Църквата и притвора са изградени неедновременно, за което говорят двата пласта мазилка под стенописите .
Вторият притвор, изписан според втория ктиторски надпис през 1611 г., е разрушен при изграждането на новата манастирска църква в началото на 20 в. По-късно са пробити прозорци върху южната стена в наоса и притвора. Късно е оформен и певника, нарушил дясната половина на декоративната ниша с изображението на св. Георги в наоса.
От стените в наоса са запазени само отделни фигури на прави светци: Меркурий, Теодор Тирон и Теодор Стратилат. В края на северната стена е представена композицията Дейсис. На южната стена в плоскодънна ниша, близо до олтарното пространство е изписан образът на св. Георги, а на западната стена до входната врата този на архангел Михаил. Северно от входа на наоса са представени св.Константин и св. Елена.
Декоративната система на църквата е единна по отношение на заложената в живописния ансамбъл идейна програма. Стенописите от наоса и притвора са дело на четирима майстори, вероятно принадлежащи към един зографски екип .
Живописта от този късносредновековен паметник е дело на една живописна школа от втората половина на 15 в. Стенописите от старата манастирска църква са обявени за паметник на изобразителното изкуство от национално значени.
Кремиковският манастир е възникнал в непосредствена близост до средновековно селище и крепост, функционирали в периода 12-16 в.
Манастирската църква е централен композиционен елемент около който в периода 18-19 в. е изградена полусключена жилищна застройка със стопанска част. В южното едноетажно крило, в старата трапезария е запазена, в каменната стена, ниша със заострена арка с образ на светец от края на 17 и началото на 18 в. Старото огнище е било в центъра на магерницата. В югозападната част, в жилищното крило с чардак са стайте за гости .
Археологически проучвания от Музея за история на София са извършени през 1987 г. Разкрити са 4 гроба, в наоса на църквата, принадлежащи на деца между 3 и 9 години. Вероятно два от тях са на децата на ктитора Радивой починали през август 1493 г., може би вследствие на чумна епидемия в София и Софийско. Освен фрагменти от тухли в гробовете са намерени три средновековни обеци, едната от който сребърна, а другите медни .
Консервационно-реставрацонните работи в църквата и по стенописите са извършвани през 1987 г. от НИПК–район София и през 2001 - 2002 г. от ,,Реставрация‘’ ЕАД , със средства отпуснати от Министерство на културата.
Литература
Трантеев Б, Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община,СИМ, 2007 и посочената там литература.
*Супервайзер при изпълнението консервационно-реставрационните работи е арх. техн. Б. Трантеев-ОП “Стара София” със Софийски исторически музей.
