БОЯНСКАТА ЦЪРКВА “ СВ. НИКОЛА И СВ.  ПАНТАЛЕЙМОН ”                                        

 Църквата в кв. Бояна се е намирала в чертите на укрепено селище, над което са открити останки от отбранително съоръжение (Бойон, Боянос) от 9-11 в. и голямо здание в мест. Царево падало. Руйните около църквата, като древен замък описва руският славист Виктор Григорович през 1844-45 г. в  своя “Очерк путешествия по Европейской Турции“. Той прави известно  Боянското евангелие-палимсест от 11 в. Три листа от него с имена на български владетели и патриарси Григорович  отнася в Москва. През 1855 г. босненският археолог, фолклорист и етнограф Стефан Веркович прави  описание на църквата, споменава стенописите и пръв разчита стенописните надписи. През 1879 г. чешкият историк К. Иречек посещава църквата.  В неговите  публикации в “Български дневник “ и “Пътувания по България” вече има по-точна и пълна информация за: строителните етапи, стенописите и придружаващите ги надписи, както и крепостта на юг от селището. Андрей Грабар е автор на първата монография за архитектурата и живописта на Боянската църква, излязла  в 1924г.
 В църквата по време на консервационно-реставрационните работи през 1977 г. е намерен още един книжовен паметник от средновековието-Боянският псалтир (средата на 13 в .).
  Боянската църква се състои от три обема, изграждани по различно време. По време на първия строителен етап, от втората половина на 10 в. и началото на 11 в., е построен храмът ,,Св. Никола “  (източна църква).  Храмът е кръсто-куполен, без свободни подпори или долепени в ъглите подкуполни подпори. Тамбурът (барабанът) му има 4 прозореца ,,мазгален тип ‘’.
 Южната и северни фасади са разчленени с по 3 псевдоконструктивни арки. Арките са  декорирани с характерния за 11-12 в. “ вълчи зъб “. По време на втория строителен етап, в средата на 13 в. е пристроена към западната фасада църквата  ,,Св. Пантелеймон ‘’.  От ктиторския надпис  (1258-1259 г.), изписан над нишата в северната стена, личи, че ктиторът на тази втора църква е севастократор Калоян, управлявал Софийска област по времето на цар Константин Асен. Севастократорът е братовчед на цар Константин Асен и внук на сръбския крал Стефан. От стенописния надпис стават известни и имената на царица Ирина и ктиторката севастократорица Десислава. Първият етаж представлява засводено с тухлен свод правоъгълно помещение (6,10 х 5 ,70 м.) . Функцията на това проходно помещение, някой изследователи определят, като притвор, заради местоположението и връзката с източната църква, други го  наричат   църква-гробница. При построяването на горния етаж, строителите са повторили архитектурния тип на източната църква-кръстокуполен. Църквата е изградена от тухли, на равна фуга. Четири арки, от който източната и западната са по-ниски, бележат раменете на вътрешния кръст, на който стъпва купола. Входът в наоса на църквата, на втория етаж е оформен на южната стена. До него се е достигало по дървена стълба, от която са останали няколко стъпала над нивото на терена. От модела на църквата в ктиторската композиция, личат-мястото на входа в една от четирите аркирани ниши на южната фасада, стълбата към него и слепите аркирани ниши в долната част на южната фасада. Оригиналният купол е бил разрушен вероятно при земетресение, за едно от който се споменава в една приписка от 1633 г. в Боянския поменик. През третия строителен етап на неговото място е бил изграден паянтов с шатровидно покритие, запазен и до днес. Около декоративните ниши по Калояновата църква  е запазена  декорация, от концентрични пояси, редуващи се конусовидни панички  и четирилистници, характерна за 12-14 в. Църквата е изоставена по време на робството и разрушена по време на земетресения през 16 и 17 в. Около 1845 г. започва възстановяването  и изграждането на късновъзрожденската част на комплекса (трети строителен етап). При построяването на двуетажната възрожденска част от запад е унищожена западната фасада .
  От 19 в. са иконостасния фриз, както и един от стенописен фрагмент от 1882 г., с ликовете на св. Никола и св. Пантелеймон от притвора. През 11 в. източната църква е била изписана изцяло. Фрагменти от тази стенопис,  изпълнена в техника фреско си личат там, където липсва втория стенописен пласт.
 Вторият стенописен слой от 1259 г., със стенописни надписи на български език принадлежи към монументалната живопис свързана с Търновското царство. По това време отново е изписана източната църква и новоизградените, нов притвор и параклис. На св. Никола е посветен долния етаж (притвора), а на св. Пантелеймон параклиса над него. Житията на двамата светци са илюстрирани в сводовете на притвора и параклиса. Източната, по-ранна част от комплекса е изписана като редовен храм. В купола е изобразен Христос Вседержител, Богородица  с малкия Исус – в абсидата, а Големите църковни празници са допълнени от някои сцени от детството и страданията на Христос и най-почитаните светци.
 При реставрация на стенописите ХІІІ век, наскоро бе открит надпис с въглен върху подложката (мазилката) на стенописите: „Аз Василий писах”. Предполага се, че това е името на зографа Василий от с. Субаша, Серско. От надписа върху меча на св. Димитър, доц. Зарко Ждраков прави извода, че неговият помощник (калфа) се нарича Димитър.  
  Притворът от 13 в. е посветен на св. Никола и изписан като погребален параклис, което личи от аркосолийте в страничните му стени и образите на светци-монаси в долния регистър. В притвора са запазени четири портрета на светски лица. Образите на ктиторите-севастократор Калоян и съпругата му Десислава рисувани от натура, са изписани на северната на притвора. Образите на царската двойка-Константин Асен (Тих-1257-1277г.) и царица Ирина, върху северната стена на притвора, са условни и вероятно рисувани от портрет. Дрехите са богато орнаментирани, а от орнаменталните мотиви е употребен ,,стъпаловидния‘’ орнамент, съчетан с кръгове .
 Върху сцената от южния аркосолий “Дванадесет годишния Христос сред книжниците“, до първите години на 20 в. се е намирало изображението на Алдимир, син на войводата Витомир. Името на ,,рабът божи Алдимир ‘’ от стенописния надгробен надпис от 1346 г. е употребено тук за единствен път в писмените паметници . Гробът на Алдимир, както и неговия  образ, с надписа днес не са запазени. От 14 в. е и сцената ,,Въведение Богородично ‘’ .
  През 15 в. е изписан образът на св. Никола в дясно от абсидата.
 Вероятно резиденцията на управителя на Средечка област-севастократор Калоян се е намирала на ул. „Цар Калоян” (погрешно е название на улицата “Цар Калоян”-тя трябва да бъде на името севастократора Калоян) под сградата на бившия магазин „Кореком”.
  Уникалността на стенописите от Боянската църква се състои в способността на живописеца да предаде богатата душевна характеристика на образите.
 Църквата е обявена,  като исторически паметник и народна старина в още в 1927 г.  Признание за високата художествена стойност на стенописите е включването на Боянската църква в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО на 26 .10 .1979 г. в Луксор ( Египет ) .  
                                                                                          Владимира Трантеева

Литература:
Трантеев Б. Каталог на средновековните църкви и манастири намиращи се на територията на Столична община, Софийски исторически музей, 2007 и посочената там литература.