Полковник Стаменко Владимиров Стаменков

Димитринка Стаменкова-Трантеева






Роден e на 10 май 1925 г. в с. Ковачевци, Радомирско. Баща му Владимир Стаменков е подофицер от Граничната стража (Гранична полиция), а майка му Рилка се занимава със земеделие. Семейството е многодетно-четирима братя и три сестри. Основното си образование завършва в с. Ковачевци. През 1934г. баща му е изпратен на служба в гр. Петрич. В града Стаменко завършва гимназиалното си образование (1936-1942г.). Чичо му-подполковник Стоян Димов Стаменков, оръжеен техник на летище Божурище, успява да запали у него любовта към авиацията и мъжествената професия на летците.
Ненавършил 17 години напуска, без разрешение семейния дом в гр. Петрич и заминава за София. На 24 март 1942г., чрез Инспекцията по труда, заминава на работа в Германия. Тази авантюра е породена от надеждата да учи там в авиотехническо училище. Работата в Германия се оказва безплатен труд на малолетни в завод за претопяване на старо желязо (24.ІІІ.1942-4.VІ.1942г.). Заедно с други лагерници се опитва се да избяга. Заловена е цялата група бегълци и изпратена в лагер, в околностите на Виена. Близо месец лагерниците са измъчвани, тормозени, и лошо хранени. След намеса на българското посолство, заедно с останалите е изпратен по етапен ред в България.
В София е задържан за 4 дни в Дирекция на полицията. Завръща се в Петрич и помага на семейството си в тютюнопроизводството (20.VІ.1942-25.VІІ.1942г.). Полицията е информирана и трябва да напусне града. В София, с помощта на познати си намира работа, като продавач в „Електродом” на инж. Иванови (28.VІІІ.1942-15.ХІ.1942г.). След проверка в Инспекцията по труда е уволнен е като неблагонадежден (избягал от Германия). Учителствува в Петричко, като начален учител (1945-1946г.). На 1 април 1946г. заминава в казармата. През септември е вече в щаба на Военновъздушните сили. На 29 септември 1947г. кандитатствува и приет за курсант НВВУ (Народно военно въздушно училище „Георги Бенковски”). Изпратен е в изтребителна школа във Федеративна народна република Югославия. След изключване на югославската комунистическа партия от Коминерна (28. VІ. 1948г.). се завръща в България. На 29. ІV. 1950г. завършва с отличие военното училище за щурмани и пилоти. Със заповед №279/ 27.ІV.1950г. е произведен в първи офицерски чин (младши лейтенант).
Преведен е на служба в поделение № 25230, летище Враждебна (1.V.1950-8.VІ.1955г.). От 1950г. до 1967г. е летец-пилот във военнотранспортна авиация. Със заповед от 12.ІІІ.1951г. е назначен на длъжността старши пилот. През 1963г. е първият военен летец посетил Китай и Монголия. Награден е за отлични постижения по време на ученията, проведени от армиите на социалистическите страни. На 22.І.1964г. защитава квалификацията си-военен летец І клас. Това му дава възможност да лети при всички метеорологични условия.
Като летец от военновъздушните сили лети на: едноместен тренировъчен биплан Focke-Wulf FW-44 „Врабче”, свързочните самолети-Фоке Вулф-58 „Гълъб”, Физелер-Щорх „Дрозд”, многоцелевите военно-транспортни самолети-По-2, Як-12, Ю-52 (тримоторен биплан), Ли-2 и Ил-14. До 19.Х.1967г. има пролетени 2543 часа, от които на самолет Ил-14-1313ч. Нощните му полети са 313 часа.
Тримата му братя: Крум Стаменков, Карамфил Стаменков и Евгени Стаменков и зет им Стилян Пеев, също са първокласни летци. В свое писмо до министъра на отбраната на Съветския съюз-маршал Родион Малиновски от 1963г. изявените летци споделят своето желание да станат космонавти и молят да бъдат предадени поздрави на летците-космонавти Юрий Гагарин и Герман Титов. През 1964г. те са приети в Москва от Министъра на отбраната на Съветския съюз-маршал Родион Малиновски. От това време датират личните контакти на Стаменко Стаменков с космонавтите: Ю. Гагарин, Г. Титов, А. Николаев, П. Попович, В. Быковски, В. Терешкова, П. Беляев, А. Леонов и инж.-конструктора Сергей Корольов-бащата на съветската космическа програма. През 1967г. своите пожелания към летците за успехи, добро здраве и лично щастие отправя в официално писмо и маршал А. Гречко-Министър на отбраната на Съветския съюз
През 1968г. братята Стаменкови и Стилян Пеев празнуват юбилей-100 години служба общо в авиацията и изпълнението на над 40000 полета. Подполковник Стаменко Стаменков до 30.ІХ.1968г. има пролетени 3338 часа и е изпълнил 6682 полета. Поздравленията, по този повод от Министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров и министър-председателя на Народна република България Тодор Живков, намират място в ежедневния печат. Към началото на 1977г. летците имат общо 87728 полета на самолетите: Врабче, Синигер, Чучулига, Врана, Гарван, Сойка, Дрозд, Фазан, Лаз-7, Гълъб, Брюнкер Бесман, Ю-52, По-2, Ли-2, Ил-2, Ил-10, Ил-14, Ан-2, Як-9, Як-11, Як-12, Як-17, Як-23, УМиГ-15, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19, Ан-24, Ил-18 и вертолетите Ка-26 и Ми-4.
На 15. ХІІ. 1967г. Стаменко Стаменков започва работа, като летец-пилот в Българска гражданска авиация „Балкан”, дирекция „Транспортна авиация”. В гражданска авиация лети на двудвигателния Ил-14 и на Ил-18, с 4 турбовинтови двигателя АИ-20. С постъпването си в БГА е назначен на длъжността командир на самолет Ил-14. В началото на 1968г. вече е летец-инструктор. През 1969г. завършва с отличие Висшата летателна школа за подготовка, по специалността командир на кораб Ил-І8 в гр. Уляновск, СССР (11.ІІ.1969-12.ІV.1969г.). В гражданската авиация защитава отново квалификацията си на летец първи клас (19.04.1972г.). На 1.Х.1973г. е назначен за летец-пилот в отряд Ил-14 и Ил-18. След тренировъчни полети през 1973г. са му присвоени командирски права на самолет Ил-18 и вече е допускан до самостоятелни полети. Със заповед от 12.Х.1973г. е преназначен за летец-пилот на тежък тип самолет в отряд Ил-18. От началото на 1974г. е командир на самолет Ил-18 от авиоотряд 28 (правителствено звено).
Макар и в редки случаи, изпълнява полети по вътрешните линии, поддържани от БГА”Балкан”, до Бургас, Варна и Търговище. Извършва полети по основните външни линии: Атина, Берлин, Будапеща, Брюксел, Варшава, Копенхаген, Ларнака, Лондон, Москва, Мюнхен, Париж, Прага и Цюрих. Стаменков познава добре и летищата на: Абу Даби, град Алжир, Аман, Амстердам, Багдат, Барселона, Бейрут, Белград, Бенгази, Бордо, Бремен, Вроцлав, Генуа, Грац, Дакар, Дамаск, Джеда, Дюселдорф, Кайро, Кьолн, Лион, Лисабон, Линц, Луксор, Мадрид, Манчестер, Нант, Риад, Рим, Стокхолм, Техеран, Триполи, Тулуза, Франкфурт, Хелзинки, Цюрих и Щутгард.
За заслуги към родната военна и гражданска авиация полковник Стаменко Стаменков е отличаван многократно с: медалите „За боева заслуга”, 1955г., „За 15 години безупречна служба ІІ степен”-1963г., „За безупречна служба І степен”, Юбилеен медал „20 години БНА”- 1964г., „25 години БНА”-1969г, „30 години от победата над фашистка Германия”-1975г., орден „Червено знаме” -1956г (за заслуги при спасяване на самолет презвозващ деца), от БГА „Балкан”: значка”Милионник” (три пъти), първата 1971г. (един милион километра във въздуха), бронзова значка „Безаварийник, 1976г., сребърна значка „Безаварийник, 1977г. (за пролетени безааварийно 4000 часа.) и др.

Публикации за Стаменко Стаменков и неговото семейство:
Писмо до маршал Родион Малиновски- министър на отбраната на СССР, Четирима братя мечтаят да летят в космоса, в-к Народна армия, 5.І.1963г.
Робертов Л, Среща с трета ескадрила, сп. Български воин, кн.9, 1963г.
Марков А, Воздушные братья, в-к Красная звезда, 16.VІІІ.1964г. (за мечтата на братята Стаменкови да летят в космоса)
Изява на сърдечна дружба, Писмо на маршал А. Гречко-министър на отбраната на СССР, в-к Народна армия, 28.VІ.1967г.
Колев Д, Фамилия смелых, сп. Болгария, кн. 6, 1967г., с.10-11
Майка на соколи, в-к Работническо дело, бр. 25, 25.І.1968г.
100 години в служба на авиацията, 40000 полета-13600 часа във въздуха, До авиационното семейство братя Стаменкови, София, Министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, в-к Българска армия, бр. 6208/15.02.1968г.
Четиримата братя решават да станат космонавти, в-к Работническо дело, 25.І.1968г.
Синовна обич към България, Писмо на Тодор Живков до българските летци братя Стаменкови и и зет им Стилян Пеев Пеев по случай 100 години общо служба в редовете на българската армия;Станоев Я, Живот на криле, в-к „Работническо дело” бр. 243/ 16.Х.1968г.
Родът Стаменкови, сп. Наша родина, бр. 1, 1969, с. 26-27
Георгиев И, Семеен юбилей, сп. Наша родина, кн. 4-5, 1977, с.46-47
Дафинкчиев П, Д. Пелов, Семейство на смели орли, в-к Народна армия, 17.Х.1982г.

Снимката към статията е взета от блог в интернет.