КУЛТОВ КОМПЛЕКС “ТОМБУЛ ДЖАМИЯ” В ГРАД ШУМЕН
Томбул джамия е построена от Халил Шериф паша през 1744 г. От южната и страна е построено медресе (висше духовно училище) с библиотека (китабхане), а от северната основно, мюсюлманско училище (мектеб). Трите обекта образуват голяма архитектурна композиция. Изграждането на комплекса се отнася към класическия османски период от културното развитие на империята. Според някои изследователи джамията е късно отражение на стила “Ляле деври” (Период на лалетата).
Джамията се състои от един молитвен салон, с квадратна основа и входна аркада, с открита тераса. Минарето, като в повечето джамии, е разположено от дясната страна на входа и е с едно викало. То е високо 40 метра и профилирано във височина с канелури. Парапетът на викалото е орнаментиран. Долната част на балкона е със сталактитни форми. Шапката над куличката (петека) над викалото е с форма на висок заострен конус и облечен с олово, както и всички куполи в постройката. Входната аркада е с пет оси, затворена отстрани с оградните зидове на джамията. Тя е покрита с малки масивни куполи, носени от по четири масивни каменни колони.
Молитвеният салон е изграден върху квадратна основа.В привходната му част от двете страни има две симетрични стълби за харема, които е разположен в западната горна част на салона. Кръглата основа на сферичния купол лежи шестнадесетостенна призма, стъпваща върху тромпи. Естественото осветление, квадратният по форма салон, получава от прозорци, намиращи се стените му, но основно то идва от шестнадесетте прозорци в основата на купола.
В медресето студентите са изучавали основните догми на ислямската религия и нейният ритуал. Медресето е организирано около затворен квадратен двор. Дворът е ограден от три страни с приземните три крила на килиите на студентите. От четвъртата страна, той е залепен за южната фасада на молитвения салон. Пред килиите на студентите има покрита аркада. Над всяка килия, както и на съответстващата и част от аркадата се издигат отделни масивни куполки. Всяка студентска килия е квадратна по план, като влизането в нея става от вътрешния двор. Във всяка от тях има огнище на външната стена. Килиите имат по една врата и един прозорец върху стената откъм двора. Дворът е покрит с каменни плочи .В центъра му има шадраван, с формата на аркаден павилион. Върху част от западния блок е надстроена библиотеката. Тя се състои от две помещения-читалня и малко хранилище. Читалнята се осветява от прозорци от юг, североизток и откъм улицата. Двете части на библиотеката са покрити с балдахинови куполи.
Между югоизточната стена на джамията и оградата на комплекса се намира старо гробище.
Архитектурно заснемане на култовия комплекс е направено през 1987г. от арх. техн. Боян Трантеев на базата на фотограметрично заснемане. Значителна част от заснетите архитектурни детайли, придружаващи реставрационната документация, са дело на членове на Националния научно-експедиционен клуб, към Юнеско. Предложена е периодизация на базата на архитектурни проучвания. Първият строителен период обхваща изграждането на джамията с нейното предверие, вторият-медресето, а третият-основното училище.
През 2004 година комплексът е включен в съвместна Програма за опазване на недвижимото културно наследство, между министерство на културата на Република България и Министерство на културата на Република Турция.
През 2006 година за възстановяване на джамията е направено дарение от султана на Оман Кабус бен Саид. Консервационно-реставрационните работи по комплекса продължават и през 2009 година.
Владимира Трантеева-Митева
Литература:
Златев Т, Турската архитектура в България, лично съобщение
Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С, 1987
Трантеев Б, Обяснителна записка на култовия комплекс “Томбул джамия”, гр
Шумен, 1987г.
Стайнова М, Османските изкуства на балканите ХV-ХVІІІ в, С, 1995
Томбул джамия е построена от Халил Шериф паша през 1744 г. От южната и страна е построено медресе (висше духовно училище) с библиотека (китабхане), а от северната основно, мюсюлманско училище (мектеб). Трите обекта образуват голяма архитектурна композиция. Изграждането на комплекса се отнася към класическия османски период от културното развитие на империята. Според някои изследователи джамията е късно отражение на стила “Ляле деври” (Период на лалетата).
Джамията се състои от един молитвен салон, с квадратна основа и входна аркада, с открита тераса. Минарето, като в повечето джамии, е разположено от дясната страна на входа и е с едно викало. То е високо 40 метра и профилирано във височина с канелури. Парапетът на викалото е орнаментиран. Долната част на балкона е със сталактитни форми. Шапката над куличката (петека) над викалото е с форма на висок заострен конус и облечен с олово, както и всички куполи в постройката. Входната аркада е с пет оси, затворена отстрани с оградните зидове на джамията. Тя е покрита с малки масивни куполи, носени от по четири масивни каменни колони.
Молитвеният салон е изграден върху квадратна основа.В привходната му част от двете страни има две симетрични стълби за харема, които е разположен в западната горна част на салона. Кръглата основа на сферичния купол лежи шестнадесетостенна призма, стъпваща върху тромпи. Естественото осветление, квадратният по форма салон, получава от прозорци, намиращи се стените му, но основно то идва от шестнадесетте прозорци в основата на купола.
В медресето студентите са изучавали основните догми на ислямската религия и нейният ритуал. Медресето е организирано около затворен квадратен двор. Дворът е ограден от три страни с приземните три крила на килиите на студентите. От четвъртата страна, той е залепен за южната фасада на молитвения салон. Пред килиите на студентите има покрита аркада. Над всяка килия, както и на съответстващата и част от аркадата се издигат отделни масивни куполки. Всяка студентска килия е квадратна по план, като влизането в нея става от вътрешния двор. Във всяка от тях има огнище на външната стена. Килиите имат по една врата и един прозорец върху стената откъм двора. Дворът е покрит с каменни плочи .В центъра му има шадраван, с формата на аркаден павилион. Върху част от западния блок е надстроена библиотеката. Тя се състои от две помещения-читалня и малко хранилище. Читалнята се осветява от прозорци от юг, североизток и откъм улицата. Двете части на библиотеката са покрити с балдахинови куполи.
Между югоизточната стена на джамията и оградата на комплекса се намира старо гробище.
Архитектурно заснемане на култовия комплекс е направено през 1987г. от арх. техн. Боян Трантеев на базата на фотограметрично заснемане. Значителна част от заснетите архитектурни детайли, придружаващи реставрационната документация, са дело на членове на Националния научно-експедиционен клуб, към Юнеско. Предложена е периодизация на базата на архитектурни проучвания. Първият строителен период обхваща изграждането на джамията с нейното предверие, вторият-медресето, а третият-основното училище.
През 2004 година комплексът е включен в съвместна Програма за опазване на недвижимото културно наследство, между министерство на културата на Република България и Министерство на културата на Република Турция.
През 2006 година за възстановяване на джамията е направено дарение от султана на Оман Кабус бен Саид. Консервационно-реставрационните работи по комплекса продължават и през 2009 година.
Владимира Трантеева-Митева
Литература:
Златев Т, Турската архитектура в България, лично съобщение
Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С, 1987
Трантеев Б, Обяснителна записка на култовия комплекс “Томбул джамия”, гр
Шумен, 1987г.
Стайнова М, Османските изкуства на балканите ХV-ХVІІІ в, С, 1995
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Важно е мнението Ви!